1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
Гр. София, 06.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
ч. търговско дело № 942/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ срещу определение на Софийски градски съд № 1168 от 15 януари 2016 г. по ч.гр.д.№ 16876/2015 г., с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 751 от 8 октомври 2015 г., постановено от съдия по вписванията Х. Х. при Служба по вписванията [населено място]. В частната жалба с вх. № 12314/29.01.2016 г. се поддържа, че определението на въззивния съд, с което е потвърден отказа за вписване молба на жалбоподателя за поправка на вписана молба-съгласие за частично заличаване на договорна ипотека, е неправилно. Писменото съгласие на банката-кредитор за заличаване вписването на договорна ипотека съдържа несъответствие между действителната воля на кредитора за частично заличаване на договорната ипотека и обективираното волеизявление във вписаната молба-съгласие, направено под въздействието на грешка в предмета. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на съдията по вписванията за извършване на вписване с нов ред отбелязване на поправка на молбата-съгласие за частично заличаване на договорна ипотека.
[фирма], ипотекарен длъжник, не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд по чл.274 ал. 3 ГПК при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и нередовностите й са отстранени. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т. 3 ГПК в изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на частна жалба с вх. № 45819/4 април 2016 г., допълнително подадена в изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовностите. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че с депозираната молба за поправка на вписана молба-съгласие за частично заличаване на договорна ипотека по чл.179 ЗЗД е отправено искане до съдията по вписванията да извърши преценка относно евентуално наличие на грешка в молбата-съгласие и опорочаване волята на ипотекарния кредитор досежно съгласието му за заличаване на договорната ипотека по отношение на един от обектите-гараж, което е недопустимо с оглед предметния обхват на проверката, която се извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията и т.6 на ТР № 7/2012 г. то ТД № 7/2012 г. на ОСГТК.
Непосочването на правния въпрос, обусловил волята на съда в обжалваното определение и изхода на спора, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за допускане на касационен контрол. Касаторът е бил длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, касационният съд не е овластен да го извежда от твърденията му и от релевирани факти и обстоятелства в частната касационна жалба съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г., по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК. При липса на вероятност за невалидност и недопустимост на обжалвания съдебен акт е необходимо касационният съд да бъде сезиран с ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Позоваването на допълнителните селективни основания е бланкенто-жалбоподателят не е развил съображения за необходимост от промяна на порочна съдебна практика, създадена в резултат на неточно тълкуване, или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, както и съображения за несъвършенства на нормативната уредба. Приложеното определение на Пловдивския ОС по ч.гр.д.№ 1586/2010 г. на Гражданско отделение, 6 състав, е постановено на 10 юни 2010 г., т.е. преди 25.4.2013 г., когато е постановено ТР № 7/2012 г. на ОСГТК, с което е уеднаквена съдебната практика по спорни въпроси във връзка с вписванията, извършвани по Правилника за вписванията.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил основания за достъп до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1168/15.01.2016 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д.№ 16876/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: