Определение №22 от 6.2.2015 по ч.пр. дело №7319/7319 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22

гр. София, 06.02.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 7319/2014 година:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10085 от 19.11.2014 г. подадена от [фирма], чрез юрисконсулт Г. П. против определение № 783 от 23.10.2014 г. постановено по ч. гр. д. № 5747/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение. Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен и неправилен.
При проверка на данните по делото, настоящият състав на ВКС, II г.о. приема следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна.
Видно от данните по делото, с определение № 72/7.02.2014 г. на Районен съд – Панагюрище, постановено по гр.д. №473/2012 г. по описа на съда е допуснато допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 356 от 19.07.2012 г. по реда на чл. 410 ГПК издадена по същото дело, като след израза „Длъжниците [фирма], ЕИК/Код по Булстат:112657802, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], със законен представител П. И. М. и П. И. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], следва да се допълни израза: „както и длъжника И. П. М. с ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [улица]. ” .
Така постановеното определение на Районен съд – Панагюрище, е обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик, като образуваното по същата въззивно производство е прекратено с определение № 306/10.05.2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.ч. гр. д № 308/2014 г. по описа на съда, с което е обезсилено определение № 72 /07.02.2014 г. по гр. д. № 473/2012 г. по описа на Районен съд – Панагюрище и е оставена без разглеждане молбата на [фирма] [населено място] с правно основание чл. 250 ГПК.
По подадената частна касационна жалба срещу горепосоченото въззивно определение, образуваното пред тричленен състав на ВКС касационно производство, е постановено определение № 783/23.102014 г. на ВКС, IV г.о. по ч.гр.д. № 5747/2014 г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 4382/13.06.2014 г. подадена от [фирма] срещу определение № 306/10.05.2014г., постановено по частно въззивно гр. дело № 308/2014г. на Пазарджишки окръжен сън. Изложени са доводи, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване, съгласно тълкуването на чл. 274, ал. 3 ГПК, дадено с Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. на ОСГТК, ВКС, т. 8.
Неоснователни са твърденията, изложени в настоящата частна жалба, че въззивният съд с обжалваното определение се е произнесъл за първи път по въпроса, поради което неправилно според жалбоподателя, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол.
Правилно тричленният състав на ВКС, постановил определението, предмет на настоящата частна жалба е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима. В случая се касае до въззивно определение, постановено в заповедното производство, което не подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно възприетото в т. 8 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По своя характер, заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 247, ал. 4 ГПК и постановените от въззивните съдилища определения не подлежат на касационен контрол, с изключение на определенията на въззивния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК /например в случай, че се оставя без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/, какъвто не е настоящият случай.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 783 от 23.10.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 5747/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top