О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 07,01,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 753 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8406/29.ІХ.2009 г. на „И”О. със седалище в с. С., област П. , подадена чрез процесуалния му представител адв. Г от САК, против определение № 501 на тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение, от 10.ІХ.2009 г., постановено по ч. т. д. № 97/2009 г., с което е била оставена без разглеждане частната касационна жалба на това д-во срещу определение № 278 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 10. ХІ.2008 г. по ч.гр. д. № 573/08 г.
Оплакванията на търговеца-частен жалбоподател са за постановяване на атакуваното определение на ВКС при наличието на пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на друго, от настоящия състав на ВКС, с което да бъдело отменено – „като недопустимо” – определението на Великотърновския апелативен съд по ч. гр. д. № 573/08 г. Инвокирани са доводи, че тричленният състав на ВКС, постановил обжалваното понастоящем прекратително определение, е следвало по свой служебен почин да констатира недопустимостта на атакуваното пред него въззивно определение на Великотърновският апелативен съд, който бил извършил произнасяне, но без да е бил редовно сезиран, защото първоинстанционното определение за допускане обезпечение на бъдещи искове не било надлежно съобщено на която и да е от двете страни по спора.
Ответникът по частната жалба Е. Д. М. Д. от София, действащ с фирмата „Г”, не е ангажирал свое становище по основателността на оплакванията, изложени от „И” ООД.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното касационно пр-во пред друг тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на „И” О. със седалище в с. С., област П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване е прекратително по своето процесуално естество определение на друг тричленен състав на ВКС, тъй като с последното е била оставена без разглеждане частна касационна жалба на „И” ООД-гр. Плевен срещу въззивно определение за отмяна на наложени от първостепенния съд обезпечителни мерки на бъдещи искове, които това д-во следвало да предяви в месечен срок срещу Е. „Г”-София. За да постанови атакувания в настоящето производство акт, тричленният състав на ВКС е съобразил задължителните за всички органи на съдебната и изп. власт в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС /арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, отнасящи се до двуинстанционното разглеждане на искания за налагане на обезпечителни мерки и поради това законосъобразно е достигнал до извода, че в конкретния случай инстанционния порядък е бил надлежно изчерпан. Ключово за това разбиране е положението, че ВКС може да се произнася по жалби срещу определения за налагане /или за отказ да бъдат наложени/ обезпечителни мерки, но само когато те са били постановени за първи път от въззивен съд.
В заключение, по аргумент от текста на чл. 396 ГПК, правно несъстоятелни и напълно неотносими към предмета на настоящия инстанционен контрол са инвокираните в тази частна жалба на „И” О. доводи за липсата на надлежно сезиране на въззивния съд, а оттам – за необходимостта по свой служебен почин ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното пред него определение на Великотърновския апелативен съд. Меродавно е, че в своя отговор от 29.VІІІ.2008 г., депозиран по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, „И” О. е възразило единствено по основателността на искането на Е. „Г” – София за отменяване на първоинстанционното определение № 141/4.VІІ.2008 г., претендирайки в тази връзка за неговото отхвърляне по същество, т.е. признавайки по този начин, че въззивната инстанция е била надлежно сезирана с частна жалба от ЕТ.
С оглед изложеното настоящата частна жалба на „И” О. със седалище в с. С., област П. ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 501 на ВКС, ТК, Второ отделение от 10.ІХ.2009 г., постановено по ч. т. дело № 97/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 753 по описа за 2009 г.