ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
София, 07.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4024 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от главния изпълнителен директор Д. Д. срещу решение № 139/5.5.2015 г, постановено по гр.дело № 230/15 г на Окръжен съд-Хасково, с което е отменено решение № 80/27.2.2015 г по гр.дело № 1304/2014 г на Районен съд-Димитровград и са уважени предявените от Т. М. А. срещу касатора искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ като е отменено извършеното на основание чл.71 ал.5 от КТ уволнение, служителката е възстановена на преди заеманата длъжност и й и присъдено обезщетение за оставане без работа и на по-нископлатена работа в размер на 2234, 04 лв за периода 19.9.14 г-19.3.15 г
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Ответницата по касационната жалба Т. М. А. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния й представител адв.С. Г..Подържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Поставени са следните въпроси :
1/ Идентични ли са трудовите функции на заеманите от А. в периода 2005-2014 г длъжности „апаратчик” и „лаборант”.
2/ Приложима ли е хипотезата на чл.70 ал.5 от КТ в случай когато работникът е изпълнявал при един и същи работодател различни трудови функции.
3/ Законосъобразно ли е извършеното уволнение на посоченото основание-чл.71 ал.1 от КТ.
Касаторът представя решение № 338 от 27.9.2011 г на ВКС по гр.дело № 64/2011 г на ГК, Четвърто ГО и решение № 344 от 29.11.2011 на ВКС по гр.дело № 1407/2010 на Трето отделение, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно тези решения разпоредбата на чл.70 ал.5 е неприложима в хипотезата на изменение на трудов договор, с който работникът или служителят изпълнява различна трудова функция.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е възникнало през 2005 г на основание чл.68 ал.1 т.1 вр.т.3 от КТ за длъжността „апаратчик”.С последващо допълнително споразумение от 25.1.06 г трудовият договор е променен като ищцата е приела да изпълнява длъжността „лаборант” за срок до 31.10.2006 г, а след изтичането му е сключен нов договор за длъжността „апаратчик” за срок до 31.7.2007 г.С последващи допълнителни споразумения договорът е подновяван съответно до 31.10.08 г и 1.11.2009 г, а с договор от 23.6.11 г договорът за същата длъжност е учреден за неопределено време.С допълнително споразумение от 22.8.14 г на основание чл.119 от КТ вр.чл.70 ал.1 от КТ А. е назначена на длъжност „лаборант” със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя за период от 6 месеца.С атакуваната заповед от 19.11.2014 г трудовото правоотношение на А. за длъжността „лаборант” е прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ.Въз основа на събраните по делото доказателства-трудови договори, длъжностни характеристики и свидетелски показания, въззивният съд е приел, че в периода 2005 г-2014 г А. е изпълнявала последователно длъжностите „апаратчик”, „лаборант”, „апаратчик” и отново „лаборант” като тези две длъжности обективират идентични трудови функции, изискващи едни и същи действия за подържане на производствения процес, изпълнявани на едно и също функционално обособено в рамките на предприятието работно място за целия период на времетраене на трудовото правоотношение.Прието е за установено, че апаратчика и лаборанта извършват идентична дейност по контрол на съответните уреди в цеха, изготвяне на анализи в съответния журнал, обхождане на инсталации и използване на едни и същи уреди.Следователно налице е пълно припокриване на трудовите функции на двете длъжности, изпълнявани от А. в продължение на годиви.Поради това уговарянето на срок за изпитване е в нарушение на чл.70 ал.5 от КТ, тъй като противоречи на закона.Оттук не е налице и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а предявените искове са приети за основателни.
По заявените касационни основания.
Не са налице основната и допълнителната предпоставка, изпълващи съдържанието на нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Представените съдебна практика е неприложима, тъй като фактите по делото са различни и обосновават незаконосъобразно приложение на посоченото в заповедта уволнително основание.Материалноправният или процесуалноправният въпрос, обуславящи достъп до касационен контрол трябва да са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.В случая поставените от касатора въпроси се отнасят до правилността на съдебното решение, а не до фазата на дискреция на касационната жалба, което е недопустимо.Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски в това производство в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139/5.5.2015 г, постановено по гр.дело № 230/15 г на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявано от главния изпълнителен директор Д. Д. да заплати на Т. М. А. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от нея разноски в това производство в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.