О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 07.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 663 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Алфа стил”ДОО – Република Македония срещу Решение № 1653 от 02.07.2018 год. по т.д.№ 5003/2017 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 74 от 06.07.2017 год. по т.д.№ 72/2016 год. на Софийски окръжен съд. С това решение е бил отхвърлен предявеният от „Алфа стил”ДОО – Република Македония срещу „Ел Бат”АД съединени иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 16085.50 евро. Произнесъл се е по разноските.
Македонското дружество обжалва въззивния акт в неговата цялост, вкл. в частта за разноските. Счита, че решението е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.103 и чл.104 ЗЗД, както и в нарушение на процесуалния закон – неправилна преценка на събраните по делото доказателства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Първото от посочените основания касаторът свързва с въпроса: „Ако извънсъдебното прихващане по смисъла на чл.103 и чл.104 ЗЗД е извършено чрез писмен договор или споразумение между страните, което едната от тях впоследствие оспорва (например като истинност на подписа си, липса на представителна власт или на друго основание), следва ли страната, което се позовава на прихващането и погасителния му ефект, изрично да заяви в сроковете по ГПК пред съда искане за извършване на съдебно прихващане и приемането на прихващането за разглеждане в съдебното производство като спорно. Неприемането за разглеждане в съдебното производство и неотразяването като прието за разглеждане в доклада по делото на спорно извънсъдебно прихващане, може ли да бъде основание за отхвърляне на исковете независимо от оспореното от едната от страните извънсъдебно прихващане?”.
Касаторът се позовава на противоречие на извода на въззивния съд по този въпрос с Решение № 1244/1998 год. по гр.д.№ 551/1998 год. на ІІ г.о. на ВКС; Решение № 149/2009 год. по т.д.№ 79/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; т.4 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК и т.6 и т.12 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с произнасянето от ВКС по въпросите: „1./ Ако в хода на разпит на свидетел в съдебно заседание се установи, че свидетелят, въпреки твърденията му в обратен смисъл, трудно разбира български език, а думите му трудно се разбират от съда и страните, то следва ли съдът да преустанови разпита му и да назначи преводач съгласно чл.4 ал.2 ГПК?; 2./ Потвърждават ли се действията на търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ в случаите, когато юридическото лице – търговец (включително чуждестранно лице – търговец) е било представлявано от неизвестно лице, положило неистински (подправен при условията на материална поправка) подпис от името на законния представител на юридическото лице и търговецът е възразил незабавно при узнаването на този факт?”.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Ел Бат”АД, чрез процесуалния си представител е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Изразил е и евентуалното становище, че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв. възнаграждение.
Становището, че не е налице което и да е от посочените основания на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол се основава на следното:
Претенцията с която ищецът „Алфа стил”ДОО – Република Македония е сезирал първоинстанционният съд е с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр.чл.318 ТЗ. Паричните вземания на ищцовото дружество срещу се основават на 2 бр. фактури и са на обща стойност 16085.50 евро – цената на доставени през 2015 год. и 2015 год., но незаплатени метални отпадъци (отпадни оловни батерии и скрап от олово).
Между страните няма сключен единен договор за търговска продажба в изпълнение на който да биха били издадени фактурите, но те са в трайни търговски отношения по повод доставката на същите стоки, което обстоятелство страните са заявили изрично и е било отразено в протокола на първото съдебно заседание пред СОС.
Ответникът е оспорил основателността на исковата претенция, като погасена чрез прихващане. Съгласието за извънсъдебно прихващане е материализирано в тристранно споразумение от 20.04.2015 год. между „Алфа стил”ДОО, „Глобъл метал скрап” и „Ел Бат”АД.
Ищецът по делото е оспорил споразумението, позовавайки се на това, че то не е подписано от законния му представител З. А., който е посочен в него. От неоспореното заключение на назначената по делото графологична експертиза е установено, че подписът не е на А..
За да приемат иска за неоснователен, съдилищата са се позовали на чл.301 ТЗ по отношение на изявлението за прихващане, материализирано в тристранното споразумение от 2015 год. Съставът на САС се е мотивирал с това, че съгласно събраните по делото доказателства управителят на дружеството-ищец е знаел за сключеното от името на дружеството споразумение още през м. април 2015 год.. Установено е по делото, че практиката за размяна на книжа между дружествата е те да пристигат от Македония в България заедно с поредната доставка – вече подписани от македонска страна. След пристигането им са били подписвани и от българското дружество и тези от тях, подлежащи на осчетоводяване са били отразявани в счетоводството на ответника. По този ред е пристигнал от Македония и спорният документ – заедно с изпратена от ищеца доставка. Поради това САС е счел за неоснователен довода „Алфа стил”ДОО, че поради неавтентичността на документа в частта за подписа на неговия законен представител, прихващането не е произвело правно действие. Документът действително не е подписан от управителя на ищеца, но съдържанието му е било известно на управителя З. А.. Извършеното от името на дружеството действие не е било оспорено незабавно и поради това действието следва да се счита потвърдено на основание чл. 301 ТЗ с обвързващо ищеца действие.
Становището на настоящия съдебен състав по предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол за произнасяне по посочените по-горе въпроси произтича от следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради това, че липсва противоречие между преценката на въззивния съд за липсата на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния и материалния закони при преценката дали извършеното от ответника извънсъдебно прихващане е произвело правно действие и посочената съдебна практика. Позоваването на извършеното прихващане по силата на извънсъдебно споразумение се съдържа в отговора по чл. 367 ГПК (л.64), това позоваване е отразено в доклада по чл.377 вр.чл.146 ГПК (л.129) и страните не са имали възражения по този доклад. Пред въззивния съд процесуално нарушение свързано с несвоевременното позоваване на възражението за прихващане не е релевирано и съставът на САС не се е произнасял по него. Т.е. посоченият въпрос е хипотетичен, доколкото не кореспондира с фактите по делото и процесуалните действия извършени по това дело. Видно от съдържанието на въззивната жалба доводът касаещ доклада по делото не е свързан с възражението за прихващане, а с разпределена доказателствената тежест при позоваването на чл.301 ТЗ. Ще следва да се отбележи и това, че дори да би било допуснато нарушение на процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд, то това нарушение не би могло да бъде релевирано за пръв път пред касационната инстанция.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По отношение на първия въпрос следва да се отбележи, че той не кореспондира с фактите по делото Свидетелят С. Й. – македонски гражданин е бил разпитан в с.з. на 06.06.2017 год. в първоинстанционното производство в присъствие на назначен от съда преводач от македонски език. Свидетелят С. Х., който е бил разпитан във въззивното производство е с двойно гражданство – българско и македонско и изрично е заявил, че разбира български език и счита българският и македонският езици за един език. Никой от участниците в съдебното производство вкл. и процесуалния представител на касатора не е поставил под съмнение разбираемостта на показанията му с оглед владеенето на езика. Нормата на чл.4 ал.2 ГПК е ясна и касае лица, очевидно невладеещи български език или такива, чието владеене на езика е поставено под съмнение в рамките на самото извършване на процесуалните действия в който случай съдът би бил длъжен да назначи преводач.
По отношение на втория въпрос основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице първо поради това, че нормата на чл.301 ТЗ е ясна и не са налице предпоставките, посочени в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, още и поради това, че именно наличието на незабавно оспорване след узнаване на действията, извършени без представителна власт е било опровергано от събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът ще следва да заплати та ответника по касация направените по делото разноски в размер на 1500 лв., съобразно възнаграждението за процесуалния му представител.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1653 от 02.07.2018 год. по т.д.№ 5003/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Алфа стил”ДОО – Република Македония с ЕМБС (ЕИК) 6893856 и ЕДБ МК4029013513557 да заплати на „Ел Бат”АД с ЕИК-175407160 сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.