О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 08.01. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1233/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 16.01.2009 г. по гр.д. № 422/ 2008 г. на районен съд М. , оставено в сила с решение от 12.05.2009 г. по гр.д. № 77/ 2009 г. на окръжен съд М. е отхвърлен иск за делба на недвижим имот- дворно място, представляващо УПИ * в кв.32 по плана на с. М., ведно с построените в него масивна жилищна сграда от 78 кв.м. и две стопански сгради, както и иск по чл.76 ЗН за относителна недействителност на договор за покупко- продажба, извършена с процесния имот.
Решението на въззивния съд е обжалвано от В. П. , която счита, че имотът има наследствен характер и е поискала делбата му. Поддържа че е налице необоснованост и нарушение на материалния закон и процесуалните правила и моли за отмяна на решението и допускане на делбата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя ТР № 85/ 68 г. на ОСГК на ВС, както и две влезли в сила решения на отделни състави на ВКС и две определения по чл.280 ГПК, в които е обсъждан въпроса за давността като способ за придобиване собствеността на наследствен имот от един от наследниците. Счита че в това се изразява и същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. По- конкретно поставя въпросът може ли такъв наследник да придобие целия имот по давност, ако не е манифестирал пред другите наследници намерението да владее за себе си и след като всички наследници са плащали дължимите данъци за имота. Като процесуалноправен се поставя въпросът за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и че липсват предпоставките за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Поискана е делба на наследствен имот, като искът е отхвърлен по съображения, че общият имот е придобит по давност от един от наследниците –, която впоследствие го прехвърлила на трето лице, също привлечено като втори ответник в процеса. За да приеме, че този наследник е придобил целия имот по давност съдът е съобразил данните, че след смъртта на общия наследодател през 1982 г. в имота останала само дъщеря му Ж. М. , която заедно със съпруга си всяка събота и неделя посещавали имота, грижели се за него, поддържали градината и лозето и само те разполагали с ключ за къщата. Приета е за доказана и субективната страна на владението, изразена като манифестиране на собственическо отношение чрез притежание на ключ от имота, както и поради факта, че Ж. М. не е търсила средства от останалите наследници за поддържане на имота, а и никой от свидетелите не ги е виждал да го посещават, както и че няма данни да са се противопоставили на нейното владение или да са изразили желание да участват в поддържането и стопанисването на имота. Израз на своене на имота е и снабдяването на дъщерята с констативен нотариален акт за собственост и продажбата на имота на трето лице. Обсъдено е установеното по делото обстоятелство, че при подаване на данъчна декларация за имота през 2007 г. / когато вече би трябвало да е станала едноличен собственик по давност/ Ж. М. го е декларирала като наследствен и е вписала и другите наследници, но съпоставяйки го с другите доказателства по делото въззивният съд е приел, че този факт има изолиран характер, още повече, че декларацията не е подадена лично от дъщерята, а от нейния съпруг. Поради родствени връзки и липсата на лични възприятия съдът не е кредитирал показанията на другата група свидетели, посочени от ищцата по делото.
Въпросът за това дали наследникът Ж е придобила имота по давност е съществен за изхода на делото, тъй като определя дали имотът е съсобствен и може да се дели или делбата следва да се отхвърли. Съществени са и въпросите какви действия следва да е извършил наследникът, за да се приеме, че владее имота с намерение да стане собственик, както и конкретно декларирането на имота като наследствен опровергава ли твърдението му, че се счита за единствен собственик на имота.
От представените към изложението решения на отделни състави на ВКС по различни казуси обаче не може да се направи извод, че въззивният съд е решил горния въпрос в противоречие с практиката на ВКС, което би съставлявало основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да се разкрие има ли противоречие следва да се установи, че един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин от съдилищата. Обединяващото в цитираните решения е това, че в тях се обсъжда субективната страна на владението и как следва да се манифестира то спрямо останалите наследници, като се посочва, че това трябва стане по категоричен начин и не може да се предполага- р. № 600/ 20.10.2003 г. по гр.д. № 300/ 2003 г. на г.о., че владението следва да се демонстрира явно, да се обективира чрез позитивно извършени действия и да не оставя никакво съмнение, че наследникът владее за себе си- р. № 238/ 11.04.2000 г. по гр.д. № 1* г., а промяната в намерението и отношението към имота и другите наследници може да се изрази по различни начини- пряко отричане на собственост, недопускане на останалите наследници до имота, доказване, че това е разбрано от тях като желание за придобиване на целия наследствен имот от владеещия наследник. От съпоставката на тези решения с даденото от въззивния съд разрешение на спора не може да се направи извод, че е налице противоречие с практиката на ВКС, тъй като в съответствие с тази и друга трайно установена практика въззивният съд е приел, че след като наследникът е манифестирал намерение да свои имота, той може да го придобие по давност след изтичане на необходимия срок на владение. Дали изводите на въззивния съд за наличие на токова манифестиране и за доказаност на субективната страна на владението са обосновани и почиват на доказателствата по делото, или е налице процесуално нарушение при обсъждането на тези доказателства, са въпроси, които не могат да се обсъждат на настоящия етап от производството, тъй като не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, а такива за подаване на касационна жалба по чл.281 ГПК за неправилност на решението.
Конкретно за декларирането на имота като наследствен от наследника, който претендира да го е придобил по давност, не се сочи противоречива съдебна практика, но в светлината на цитираните решения, които наблягат на необходимостта от обсъждане на всички доказателства, имащи отношение към субективната страна на владението следва да се приеме, че и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие и с ТР № 85/ 68 г. на ОСГК на ВС, което поначало е посветено на въпросите за подобрения, извършени в чужд имот от владелеца или от държателя, включително и когато той е съсобственик.
Поставеният процесуалноправен въпрос във връзка със задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства се свързва с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но това е неправилно, тъй като всъщност представлява довод за касиране на решението, а не за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията, визирани в чл.280, ал.1 ГПК и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, постановено на 12.05.2009 г. по гр.д. № 77/ 2009 г. на Окръжен съд М.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: