О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София , 09.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №612 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. К. от [населено място], общ.Б., срещу решение от 03.01.2011г., постановено по гр.д.№955/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е след като е отменено решение от 31.05.2010г. по гр.д.№1113/2009г. на Ботевградски районен съд, е отхвърлена молбата на майката Д. П. К. за изменение на постановените с решение от 10.04.2009г. по г.д.№1662/2008г. на РС-София мерки на лични отношения на бащата К. П. П. с малолетните деца М. и К..
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. П. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е отхвърлена молбата на майката Д. П. К. за изменение на постановените с решение от 10.04.2009г. по г.д.№1662/2008г. на РС-София мерки на лични отношения на бащата К. П. П. с малолетните деца М., род.2004г. и К., род.2007г.
Касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика по приложението на чл.188, ал.1 от ГПКотм. /чл.12 и чл.чл.235, ал.2 от ГПК/ относно задължението на съда да обсъди и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Изложени са съображения за неправилност на изводите на съда, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а до основание за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по което касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с приложеното решение №2130 от 19.10.1971г. по гр.д.№2130/1971 на ВС, ІІг.о. В приложеното решение е прието, че усвоеното от родителя поведение на откъсване и отчуждаване на детето от другия родител следва да се квалифицира като ново обстоятелство, даващо основание за изменение на определените мерки. Във въззивното решение не е прието за установено наличието на посоченото поведение на родителя, а правилността на изводите на съда не могат да бъдат проверявани в производството по допускане на касационно обжалване. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос по приложението на чл.136 от ГПКотм. /чл.172 от ГПК/ за задължението на съда да прецени показанията на заинтересованите свидетели с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Въззивният съд е обсъдил подробно и е изложил съображения защо не кредитира част от показанията на свидетелката на ищцата П. П., поради което не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. Правилността на изводите на съда не може да бъде проверявана в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.01.2011г., постановено по гр.д.№955/2010г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: