О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 19.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 721 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Т. от гр. П. срещу решение № 480/13.11.2009г. по в. гр. д. № 393/2008г. на Апелативен съд Пловдив, четвърти състав в частта, с което е оставено в сила решение № 10/15.02.2008г. по т. дело № 93/2006г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Д. Г. Ц., К. П. Т., П. Б. С. и С. Н. Т. против „К” А. , гр. С. искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на 01.08.2006г. от общото събрание на акционерите на „К” А. , отразени в протокол № 15, подписан от председател А. И. , с изключение на решенията по т. 7 и т. 8 от дневния ред.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на задълженията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, от който зависи допустимостта на предявения иск. Според касатора съществените процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, касаят правилата за доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 74 ТЗ, както и правилата за задължителния отвод, когато в състава на решаващия съд е участвал съдия, който е взел участие във вписването на оспореното решение на ОСА, като тези въпроси са от значение за точното прилагане на процесуалния закон. Посоченият от касатора съществен материалноправен въпрос е налице ли са твърдените нарушения на ТЗ по свикването и провеждането на Общото събрание на акционерите на „К” А. на 01.08.2006г.
Ответникът „К” А. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба и доводите за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
За да отхвърли частично иска по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че не са установени сочените от ищците нарушения във връзка със свикването и провеждането на Общите събрания на акционерите на 01.08.2006г. – налице са публикации за свикване на процесното ОСА с описан дневен ред и проекти за решения, както в ДВ, бр. 47/09.06.2006г., така и в централен ежедневник в. „Н”, бр. от 28-29.06.2006г.; не са установени нарушения на чл. 224 ТЗ, в исковата молба липсват конкретни твърдения относно направени от ищците искания към дружеството за представяне на конкретни материали; не е установено в дневния ред на ОСА да са се съдържали персонални предложения за членове на съответния орган, поради което дори да са липсвали писмени материали с изискуемото от закона съдържание, не е налице нарушение по чл. 224, ал. 2 ТЗ; неоснователен е доводът за нарушено право на информация на акционерите във връзка с липсата на мотиви относно предложението за промяна на седалището и адреса на управление, доколкото в закона и устава липсва императивна норма, задължаваща дружеството да мотивира предложенията, включени в дневния ред; второто ОСА с начало от 14.30 ч. и председател В. Г. е проведено при същия дневен ред и за разлика от другото, е приело решения по всички точки от дневния ред; неоснователни са доводите, че съставеният протокол от ОСА с начало от 14.30 ч. и председател В. Г. е неистински; неоснователни са доводите за липса на кворум на това второ „алтернативно” ОСА, като са изложени и съображения за правото на „Х” А. да участва и упражнява право на глас в ОСА.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е изложил значимия за спора материалноправен и процесуалноправен въпрос, от който според него зависи допустимостта на иска. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не и изцяло да го изведе, ако същият не е посочен в касационната жалба или приложеното към нея изложение.
Въпросът относно правилата за задължителния отвод, когато в състава на решаващия съд е участвал съдия, който е взел участие във вписването на оспореното решение на ОСА, не е относим към допустимостта на решението, а касае неговата правилност. Нарушаването на разпоредбата на чл. 12 ГПК /отм./ и дали това нарушение се е отразило на правилността на въззивния съдебен акт представляват основание за касация на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По въпроса за разпределяне на доказателствената тежест има установена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, в хипотезата на чл. 74 ТЗ от твърдените нарушения на закона или устава, като всяка страна е длъжна да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената разпоредба се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалвания съдебен акт е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът не сочи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 74 ТЗ. Този въпрос не е разгледан и в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002г. на ВКС, ОСГК.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос дали са налице твърдените нарушения на ТЗ по свикването и провеждането на Общото събрание на акционерите на „К” А. на 01.08.2006г., е свързан с конкретна преценка на релевантните факти и доказателствата по делото. Въпросът доколко представените доказателства установяват твърдените в исковата молба нарушения на ТЗ и устава е в зависимост от конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК. Оплакването, че съдът не е обсъдил и анализирал всички доводи и събрани относими доказателства, представлява основание за касиране на въззивното решение по чл. 281 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение по в. гр. д. № 393/2008г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 480/13.11.2009г. по в. гр. д. № 393/2008г. на Апелативен съд Пловдив, четвърти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.