4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София 01.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 123 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Г. И. Г., чрез адв. Д. С. срещу решение № 278/12.11.2010 г. по в.гр.дело № 496/2010 г. на Х. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 112/23.06.2010 г. по гр.дело № 302/2007 г. на Районен съд[населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя и А. по к., С. по к.[населено място], че П. П. Д. и М. В. Д. имат право на собственост върху имот с площ от 324 кв.м. при граници – улица, ПИ 77181.25.89, ПИ 77181.25.88 и ПИ 77181.25.95, представляващ част от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 77181.25.89 по кадастралната карта на[населено място], одобрена със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК С., находящ се в землището на[населено място], м.”С. л.” с площ от 1500 кв.м. с трайно предназначение земеделска, с начин на трайно ползване – друг вид нива.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществeно нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е решил правните въпроси – 1. налице ли е правен интерес за ищците от установителен иск при възможност същите да предявят осъдителен такъв, разрешен в противоречие със съдебната практика – решение № 1812/01.11.1995 г. по гр.дело № 2134/94 г. на ВС IV г.о., решение № 1109/09.07.2003 г. по гр.дело № 1890/2002 г. на ВКС V г.о., решение № 1019/10.05.96 г. по гр.дело № 519/95 г. на ВС IV г.о., решение № 240/07.02.1970 г. по гр.дело № 1582/69 г. на ВС I г.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, 2. за задължението на въззивния съд с решението си да се произнесе по всички направени възражения относно допустимостта на обжалваното решение, включително, когато с въззивната жалба се твърди, че първоинстанционния съд незаконосъобразно е допуснал изменение на иска по чл.116,ал.1 ГПК/отм./, въпрос решаван противоречиво от съдилищата – решение № 78/10.02.1986 г. по гр.дело № 868/85 г. на ВС II г.о., решение № 269/21.02.96 г. по гр.дело № 1243/95 г. на ВС V г.о., решение № 576/23.02.1959 г. по гр.дело № 8022/58 г. на ВС I г.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, 3. може ли въззивния съд да се позовава на писмено доказателство – Заповед № 2741/2007 г. на Кмета на [община], което с влязло в сила решение е обявено за нищожно.
В срока по чл.287,ал.1 ГПК в писмен отговор ответниците по жалбата П. П. Д. и М. В. Д., чрез адв.Н. К. са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата А. по к. С., с. по к. Х. не е изразил становище по жалбата.
Въззивният съд е приел, че предявения установителен иск за собственост на недвижим имот от 324 кв.м., част от ПИ с идентификатор 77181.25.89 по кадастралната карта на[населено място], находящ се в землището на[населено място], м.”С. л.” с площ от 1500 кв.м. е основателен.
Съдът е приел, че е налице правен интерес от предявения установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./, тъй като жалбоподателят-ответник оспорва правото на собственост на ищците върху имот от 324 кв.м., представляващ част от собствения им недвижим имот с обща площ от 1500 кв.м.
От фактическа страна е прието, че ищците-сега ответници по касация П. и М. Д. са собственици на недвижим имот нива с площ от 1500 кв.м., находящ се в м.”С. л.” в землището на[населено място] с идентификатор № 6882503 по плана на новообразуваните имоти на основание договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт № 37/14.12.2005 г.
Като е обсъдил събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът е приел, че съобразно плана на новообразуваните имоти и документите за собственост жалбоподателя-ответник е собственик на имот с идентификационен номер № 6881704 с площ от 1077 кв.м. Според предвижданията по кадастралната карта имотът на ответника Г. е с площ от 1401 кв.м.
Прието е, че имотът на ищците е с площ от 1500 кв.м. съгласно нотариалния акт за продажба от 2005 г., а по предвижданията по КК е 1176 кв.м. Разликата от 324 кв.м. според въззивния съд е в резултат на неправилно отразяване на граници между двата имота по кадастралната карта.
Въззивният съд е приел за неустановено жалбоподателят-ответник да е собственик на имот с площ от 1401 кв.м. Прието е, че съобразно Заповед № 2782/23.11.2005 г. на Кмета на [община] на осн.пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на жалбоподателя Г. Г. върху новообразуван имот с идентификатор 6881704, находящ се в м.”С. л.”[населено място] с площ от 1401 кв.м. Прието е, че тази заповед е отменена с последваща заповед № 2741/22.11.2007 г. на Кмета на [община] и в полза на жалбоподателя е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с идентификатор 77181.25.88 в м.”С. л.” с площ 1077 кв.м.
Като е взел предвид изложените съображения съдът е приел, че предявеният установителен иск за собственост е основателен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос относно наличието на правен интерес за ищците от установителния иск при възможност същите да предявят осъдителен такъв. С решение № 1109/09.07.2003 г. по гр.дело № 1890/2002 г. на ВКС V г.о. е изразено становище, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или с конститутивен иск, че за наличието на правен интерес съдът следи служебно. С посоченото решение състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за установяване съществуването на наемно правоотношение. Прието е, че обвързващото действие на сключения наемен договор, съответно развалянето му ще бъде установено по исковете за реално изпълнение. С решение № 1812/01.11.95 г. по гр.дело № 2134/94 г. на ВС IV г.о. по предявен установителен иск за обстоятелството, че нотариалият акт, цитиран в решението е неистински и за установяване на престъпно обстоятелство, което ще бъде от значение за отмяната на друг нотариален акт е застъпено становище, че искът за установяване на дадено обстоятелство е допустим, когато на разположение на ищеца стои осъдителен иск. С решение № 1019/10.05.96 г. по гр.дело № 519/95 г. на ВС IV г.о. е прието, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, че когато ищецът може да предяви осъдителен иск е недопустимо предявяването на установителен иск, че съдът следи служебно за наличието на интереса. Решението е постановено по предявен установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за собственост на недвижим имот, като по делото е установено, че ответниците се намират във владение на спорния имот. С решение № 240/07.02.70 г. по гр.дело № 1582/69 г. на ВС I г.о. по предявен отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ е прието, че иск по чл.97, ал.1ГПК/отм./ е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск за постановяване на друго решение за постигане на целения резултат.
Въззивният съд е приел с оглед твърденията в исковата молба и установените по делото факти, че за ищците е налице правен интерес от търсената защита с установителния иск за собственост на процесния имот. Правният въпрос не е разрешен в отклонение от даденото разрешение в цитираната практика на състави на ВКС, тъй като по всяко от посочените дела хипотезите не са идентични с настоящата. Различието на правните изводи е последица от различните факти, установени по настоящото дело.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос от жалбоподателя относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения относно допустимостта на обжалваното решение, включително, когато с въззивната жалба се твърди, че първоинстанционния съд незаконосъобразно е допуснал изменение на иска по чл.116,ал.1 ГПК/отм./. С решение № 78/10.02.86 г. по гр.дело № 868/85 г. на ВС II г.о. е прието, че измененията на иска е допустимо при всяко положение на делото, но в първата инстанция, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно, че изменението му чрез увеличаване на претенцията във втората инстанция е недопустимо, включително и когато се разглежда делото по същество, че при решаване на делото съдът е длъжен да обсъди твърденията и възраженията на страните, отнасящи се до основните факти по делото и да прецени доводите им. С решение № 576/23.02.959 г. по гр.дело № 8022/58 г. на ВС I г.о. е прието, че изменението на основанието или петитума на иска може да стане при всяко положение на делото в първата инстанция, но не и след приключване на устните състезания, когато вече съдът пристъпва към постановяване на решение, че е недопустимо изменението както на основанието, така и на петитума на иска, тъй като това представлява предявяване на нов иск. Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с разрешението, дадено в решенията по гр.дело № 868/85 г. на ВС II г.о. и № 78/10.02.86 г. по гр.дело № 868/85 г. на ВС II г.о. Въззивният съд е приел за допустимо изменението на предявения иск, прието от районния съд на осн.чл.116,ал.1 ГПК/отм./ от такъв с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР в установителен иск за собственост върху същия спорен имот към настоящия момент. С въззивното решение, постановено в производство по ГПК/отм./ съдът е обсъдил фактическия и доказателствен материал по делото, доводите на страните и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Следователно правният въпрос е разрешен по аналогичен начин с цитираните решения на състави на ВС и ВКС. Относно решение № 269/21.02.1996 г. по гр.дело № 1243/95 г. на ВС V г.о със същото не е дадено разрешение по посочения правен въпрос, поради което съдът не го обсъжда.
Формулираният въпрос по п.3-ти от изложението касае правилността на обжалваното решение и не следва да се обсъжда в настоящото производство. В последното се преценява само наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК при конкретно поставен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и при наличие на някоя от предпоставките, визирани в т.1,т.2-ра или т.3-та на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното касационно обжалване по поставените правни въпроси не следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.2 ГПК .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 278/12.11.2010 г. по в.гр.дело № 496/2010 г. на Х. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: