О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София,01.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.03.две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 763/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма][населено място], чрез адвокат А. , с вх.№11623 от 01.04.2010 год. на Варненския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 30.03.2010 год., срещу решение №60 от 19.02.2010 год. по в.т.д.№1033/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №96 от 09.06.2009 год. по гр.д.№284/2008 год. на П. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора против [община], обл.Варна иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на възнаграждението му за извършване на строителен надзор на обект”Канализационна система,[населено място], в размер на 2% от С., разплатени от Общината. В частта, с която е отхвърлен искът в размер над 2% до 2.5% от същите С., първоинстанционното решение е обезсилено. За да отхвърли иска, Провадийският районен съд е приел, че сключеният на 19.04.2005 год. между страните Договор за упражняване на строителен надзор е нищожен, тъй като за общината-възложител е подписана от зам.кмета, който не е имал правомощия за това. С обжалваното въззивно решение е прието, че решението на районния съд е нищожно, в частта, с която съдът се е произнесъл по възнаграждение в размер на 2.5% от извършените С., тъй като липсва валидно увеличение на иска в тази насока. В останалата част, с която е отхвърлен искът за възнаграждението на ищеца-касатор за извършване на строителен надзор в размер на 2 % от извършените С., Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като също е приел че сключеният между страните Договор от 19.04.2005 год. за извършване на строителен надзор е нищожен, но поради липса на основание –чл.26, ал.2 ЗЗД- този договор застъпва по предмет и действие във времето договор от 19.04.2004 год., с който вече е бил възложен на ищеца строителен надзор за същия обект, и действието на който договор не е било прекратено. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно,постановено в нарушение на чл.26, ал.2 ЗЗД, защото счита, че[населено място] от 19.04.2005 год. е уговорено възнаграждение в по-голям размер от това по Договор от 19.04.2004 год., както и че вторият договор не е нищожен, тъй като неправилно съдът е приел, че той е с невъзможен предмет. Навежда довода, че този извод на съда е направен в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на довода си представя решения на отделни състави, постановени по реда на чл.218а и сл.ГПК, отм., поради което това подържаното основание за достъп до касация следва да се квалифицира по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Формулира правния следния правен въпрос: „При наличие на два договора между същите страни със сходен предмет, вторият договор нищожен ли е, поради липса на предмет, или по реда на чл.20 от ЗЗД съдът следва да установи действителната воля на страните и на тази база да реши кой договор следва да се прилага в отношенията им”. Позовава се и на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до каасционен контрол.
Формулираният от касатора материално-правен въпрос не представлява посочване на общото основание за достъп до касация, той като не е обусловил изхода по конкретното дело. Варненският окръжен съд е приел,че вторият договор, този от 19.04.2005 год., е нищожен, като такъв без правно основание, защото застъпва, дублира предмета на вече възложения с първия договор от 19.04.2004 год. строителен надзор. „Невъзможен предмет” и „липса на основание” са различни основания за нищожност на договора, съдържащи се в чл.26, ал.2 ЗЗД. Нищожността, поради невъзможен предмет, равнозначна на липсата на предмет, е налице, когато предметът на договора е неосъществим, т.е налице е липса на предмет като първоначално състояние. Докато липсата на основание, каквото е приел Варненският окръжен съд, като причина за нищожност на сделката, е налице, когато липсва причина, кауза, за разместването на имуществените блага между страните по делото- т.е. липсва типичната цел да се заплати исканото възнаграждение. А дали съобразно фактите по делото съдът правилно е квалифицирал приетото от него основание за нищожност на договора, е въпрос на правилно приложение на материалния закон, което би могло да се квалифицира като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК.
Не са налице и допълнителните основания за селектиране на касационната жалба- чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Приложената съдебна практика третира други ,конкретно разрешени правни спорове. С решение №725 от 04.11.2008 год. по т.д.№163/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О. съдът е обсъждал нищожност на договора, поради липса на предмет/невъзможен предмет/. С решение№469 от 30.05.2009 год. по гр.д.№1903/2008 год. на ВКС, ІV Г.О. ВКС се е произнесъл по договор с невъзможен предмет във връзка с друга конкретна хипотеза- твърдяна липса на решение на ОС на кооперацията за разпореждане с недвижим имот на кооперацията, а не липса на основание. Същото се отнася и до решение №637 от 07.10.2008 год. по т.д.№279/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О., в което решение отново се обсъжда предметност на договорна клауза, а не сключването на договора без основание.
Второ подържано допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е мотивирано само чрез значението на поставения правен въпрос за правилното приложение на закона, без да бъдат изложени съображения за значението му и за развитие на правото. В нормата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК се съдържа едно основание за достъп до касация при наличието на двете дадени в кумулативна връзка предпоставки-посоченият от касатора правен въпрос следва да е от значение както за правилното приложение на закона, така и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60 от 19.02.2010 год. по в.т.д.№1033/2009 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: