О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 01.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2277 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 37 от 13.02.2015г. по гр.д. № 36/2015г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №1036 от 12.12.2014г. по гр.д. № 667/2014г. на Сливенски районен съд за отхвърляне на предявения от К. П. А. против М. В. В. иск по чл. 109 ЗС за премахване на изградената от ответницата пристройка към сграда с идентификатор № 67338.520.124.6 в поземлен имот с идентификатор 67338.520.124, находящ се в [населено място] на [улица].
Касационната жалба е подадена от ищцата К. А. чрез пълномощника адв. Х.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Като основание за достъп до касационен контрол се поставя въпроса за негативното въздействие на незаконен строеж върху упражняването на правото на собственост, като се твърди разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение на ОСГК № 31/1984г., Решение № 625 от 03.12.2010г. по гр.д. № 1426/2009г. на І г.о. и решение № 622 от 17.09.2009г. по гр.д. № 6519/2007г. на ІІІг.о.
Ответницата М. В. чрез пълномощника си адв. Ш. взема становище за недопускане на касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 109 ЗС. Ищцата и ответницата са съсобственици на поземления имот при дялове 2/3 за ищцата и 1/3 за ответницата. Ищцата е собственик на сграда с идентификатор 67338.520.124.4 с площ 18 кв.м., а ответницата на сграда с идентификатор 67338.520.124.6. И двете сгради са с предназначение – друг вид сгради за обитаване, като собствеността и върху двете е придобита чрез давностно владение. Наведените в исковата молба твърдения са, че през 1997г. ответницата е извършила пристрояване на сградата, без строителни книжа, при което част от покрива на пристройката и две от покривните стени лежат върху сградата на ищцата. Това предизвиква повреди върху сградата на ищцата – пропукване, падане на мазилка, рушене на тухли. Поради това, тъй като незаконното преустройство и пристрояване пречат на ищцата да ползва своята сграда, то се претендира премахване на пристройката.
За да отхвърли иска въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, както и е препратил към направените правни изводи. Изложил е и свои съображения, основани на приетите заключения на експертизи. Съдът е намерил за недоказано, че правото на собственост на ищцата е нарушено от неоснователно действие на ответницата, тъй като не е установено, че повредите в сградата на ищцата и затрудненията в ползването й са предизвикани от извършеното преустройство и пристрояване. Позовал се е на становището на техническите експертизи, че влагата и течовете в складовото помещение на ищцата се дължат на липсата на наклон и на хидроизолация на покривната плоча на ищцата, а не на процесната пристройка, от която водата се отвежда с улуци и водосточни тръби по периферията на скатения покрив. Споделени са констатациите на вещите лица, че разполагането на покрива на пристройката над сградата на ищцата не предизвиква опасност и не намалява носещата способност. Отделно съдът е изтъкнал, че самия факт на незаконния строеж не е достатъчен за основателността на предявения негаторен иск, а е необходимо установяване на негативно въздействие върху правото на собственост на ищеца, каквото в случая липсва.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставеният правен въпрос е за негативното въздействие на незаконен строеж върху упражняването на правото на собственост. Той има отношение към изводите на съда, че единствено незаконността на постройката не обуславя основателност на иска за премахването й, ако не е установено негативно въздействие на върху правото на собственост на ищеца. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 31/1984г. на ОСГК, Решение № 625 от 03.12.2010г. по гр.д. № 1426/2009г. на І г.о. и Решение № 622 от 17.09.2009г. по гр.д. № 6519/2007г. на ІІІг.о. Според тълкувателния акт съдът е компетентен да прецени дали направения без разрешение или в отклонение на разрешението строеж подлежи на премахване, а това е така когато е налице нетърпимо от закона състояние – когато са нарушени технически, санитарни, противопожарни, архитектурно-градоустройствени изисквания за строежите. В настоящия случай такива не са установени. Напротив, вещото лице сочи, че пристроеното от ответницата отговаря на строителните правила и норми и представлява допълващо застрояване.
Според Решение № 625 от 03.12.2010г. по гр.д. № 1426/2009г. на І г.о. при незаконност и нетърпимост на строеж по техническите и градоустройствени изисквания собственикът има право да иска да бъде премахнат, ако създаденото състояние въздейства противоправно върху неговата вещ. Видно, че решението е в подкрепа на извода на въззивния съд в обжалвания акт, че е необходимо установяване на противоправно въздействие върху правото на собственост на ищеца. Решение № 622 от 17.09.2009г. по гр.д. № 6519/2007г. на ІІІг.о. е постановено по реда на отменения ГПК и с него е уважен иск за премахване на покривната част на пристройка като е прието, че тя не е търпим строеж; в това производство също е установено, че незаконната пристройка смущава правото на собственост на ищеца.
Следва да се посочи, че поставеният правен въпрос има разрешение в Решение № 23 от 09.04.2014г. по гр.д. № 5465/2013г. на ІІг.о., Решение № 33 от 06.04.2010г. по гр.д. № 27/2009г. на ІІг.о. и Решение № 690 от 08.02.2010г. по гр.д. № 3394/2008г. на ІІг.о. /представени с отговора на ответника/ и решението на Сливенски окръжен съд съответства на тази задължителна практика.
В обобщение, липсва противоречие на обжалвания съдебен акт с посочената съдебна практика и следва да се откаже достъп до касационен контрол. За недопускане.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 37 от 13.02.2015г. по гр.д. № 36/2015г. на Сливенски окръжен съд по касационната жалба на К. П. А..
ОСЪЖДА К. П. А. от [населено място], [улица] да заплати на М. В. В., със същия адрес, сумата 600 /шестстотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Ь