О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София 10.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1943 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Д. Й. чрез пълномощник адв.Т. П. срещу решение от 13.07.10г.,постановено по гр.дело № 661/09г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 3.04.08г.на СРС,57 състав по гр.дело № 23800/06г.С него е отхвърлен иска,предявен от същата страна против И. Т. М. с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решения на състави на ВКС,постановени по отм.ГПК.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба И. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не е доказано наличието на фактическия състав на чл.45 ЗЗД за да се ангажира отговорността на ответницата И. М. .На първо място е направен извод,че не е налице нейно противоправно поведение – оспорването на болничните листове на ищцата и закъснялото плащане на обезщетението за временна нетрудоспособност се дължи на упражняване на субективни права в качеството й на законен представител на осигурителя,предвидено в чл.112 ЗЗ,а не на неправомерни действия.На второ място,съдът е счел,че не е доказана и причинната връзка между поведението на ответницата и претърпяните от ищцата вреди.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая не се сочи задължителна практика на ВКС,в противоречие с която да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на това основание.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Посоченият в изложението въпрос относно причинната връзка като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените решения на състави на ВКС.Същите са постановени по казуси,които не са идентични с настоящия,възприета е друга фактическа обстановка и правните изводи се относими към конкретните факти.
Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказано ли е противоправно поведение и причинната връзка с настъпилите вреди може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на спора влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличие на трайна и непротиворечива практика по въпросите на непозволеното увреждане.
На основание чл.78 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 300 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 13.07.10г.,постановено по гр.дело № 661/09г.на Софийски градски съд по жалба на Р. Д. Й..
ОСЪЖДА Р. Д. Й. да заплати на И. Т. М. сумата 300 лв/триста/разноски за този инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.