О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 10.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1936 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на ЗД [фирма] чрез адвокат А. И. и на Севдалин А. К. чрез адвокат Т. Г. срещу решение № 502/16.03.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, VІІ състав по в.гр.д. № 3922/2014 г., съответно в уважената и отхвърлителната част на предявения иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД.
В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК /на ЗД [фирма] и чл.280 ал.1 т.1 и т2 ГПК /на Севдалин К./.
Ответникът по касационната жалба на ЗД [фирма] – Севдалин К. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор, а ЗД [фирма] не взима становище по касационната жалба на Севдалин К..
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от Севдалин А. К. срещу ЗД [фирма] по чл.226 КЗ /отм./ и и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 40000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 750 лв. – обезщетение за имуществени вреди за увреждания от ПТП, настъпило на 10.12.2013 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС. Исковете са уважени от СГС в размер на 20000 лв. – неимуществени вреди и 750 лв. – имуществени вреди и са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер. САС е изменил първоинстанционното решение, като е намалил размера на обезщетението за неимуществени вреди на 10000 лв. САС е възприел установената от СГС фактическа обстановка, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, излагайки и свои мотиви във връзка с оплакванията по двете въззивни жалби /на ЗД [фирма] и на Севдалин К./, приел, че произшествието е настъпило в района на автобусна спирка при спрял автобус, пред който пострадалият Севдалин К. пребягал и предприел пресичане на пътното платно, при което се е блъснал в преминаващия покрай автобуса лек автомобил, управляван от застрахован при ЗД [фирма] водач по риска „Гражданска отговорност“ и получил увреждания – счупване на лявата лъчева кост в долната й част, придружено с изкълчване на лявата киткова става, счупване на носните кости, контузия и охлузване на челото. Последвало е пълно възстановяване след три месеца, няма негативна прогноза за в бъдеще /СМЕ/. САС е приел, че М. В. /водачът застрахован при ЗД [фирма] по риска „Гражданска отговорност“/ е управлявал процесното МПС в района на автобусна спирка в нарушение на чл.65 ЗДвП вр. чл.20 ЗДвП, която разпоредба го задължава своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. Според САС в случая В. не е взел необходимите мерки за намаляване на скоростта, което представлява неизпълнение на предписаното от закона поведение. САС е приел, че е налице деликт, но и съпричиняване от страна на пострадалия К. в размер на 50%, доколкото е пресякъл пред автобуса, а не на пешеходна пътека, каквато е имало на около 100 м. преди спирката. Пресичайки по този начин пешеходецът е ограничил както собствената си видимост за преминаващи МПС в същата лента за движение, така и видимостта н водача на увредилото го МПС. Основанията на САС да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. са свързани с характера на уврежданията, възстановителния период от същите за пострадалия и липсата на негативни прогнози за бъдещото му здравословно състояние /заключение на СМЕ/, за което са изложени подробни съображения. С оглед приетото съпричиняване от 50% е присъдено обезщетение в размер на 10000 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
По жалбата на ЗД [фирма] касателно уважената част на иска: Касаторът излага доводи във връзка с неправилно приетото от САС, че в случая е налице деликт, а не „случайно деяние“, в какъвто смисъл е било възражението на тази страна и че този деликт не е установен при условията на пълно доказване. Изложените доводи в касационната жалба не представляват основание за достъп по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а оплаквания за неправилност и необоснованост по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, по които ВКС не може да се произнесе в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК, защото в това производство не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС САС е изложил подробни съображения, че е налице деликт, а не „случайно деяние“ по чл.15 НК, с оглед установения от събраните по делото доказателства механизъм на процесното ПТП /две САТЕ и две СМЕ/, причините за настъпването му, свързани с поведението на участниците в него – водача на процесното МПС и пострадалия пешеходец. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС по касационната жалба на ЗД [фирма] в обжалваната от него част.
По жалбата на Севдалин А. К. касателно отхвърлената част на иска: Касаторът формулира материалноправни въпроси, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: „1) Дали в случаите, в които ПТП е настъпило в района на спирка на МПС от градския транспорт, съдът следва да приеме по-ниска квота на съпричиняване от пострадал пешеходец? 2) Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията съдържащи се в т. ІІ на ППСВ № 4/1986 г. /очевидно погрешно посочено вместо ППВС № 4/1968 г./ и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? 3) Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указанията в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования от трети лица и икономическата конюктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“ Поставените въпроси касаят определяне на съпричиняването от страна на пострадалия и размера на обезщетението за обезвреда /чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД/ и имат връзка със спора, но са фактологично обусловени като разрешение от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства, за причините и механизма на процесното ПТП, уврежданията на ищеца, претърпените болки и страдания от него, а както се посочи по-горе в производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. САС е изложил съображенията си относно приетото съпричиняване от страна на пострадалия ищец при установени и приети фактически обстоятелства за механизма на процесното ПТП, които в настоящото производство ВКС не може да ревизира, а неприемането им от страна на касатора не е основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. При определяне размера на обезщетението по предявения иск, САС е съобразил и изложил подробни съображения във връзка с характера на уврежданията, периода на възстановяване и липсата на неблагоприятни последици за ищеца след това, което е в съответствие, а не в противоречие с указанията на цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. Приложените решения на въззивни съдилища и ВКС не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, тъй като са постановени по обективно неидентични казуси, събрани доказателства във връзка с настъпили произшествия и получени увреждания от тях. Относно формулирания трети въпрос следва да се посочи, че в съдебната практика на ВКС е прието отчитане в пълна степен на конкретните икономически условия, както и съответните конкретни нива на застрахователно покритие като ориентир за размера на обезщетението, без те да имат самостоятелно значение /р. № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ІІ ТО, р. № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на І ТО/. При така формираната съдебна практика по този въпрос и изложените от САС съображения във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение в случая няма основание да се приеме, че е налице противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС и по касационната жалба на Севдалин К. в обжалваната от него част.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС в цялост по двете касационни жалби.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 502/16.03.2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ състав по в.гр.д. № 3922/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.