6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
[населено място] ,12,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 970 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. К. против решение № 1410 / 30.07.2012 год. по т.д.№ 3593 / 2011 год. , постановено от Софийски апелативен съд , Търговско отделение , 5 състав , с което е обезсилено решение № 24 / 20.05.2011 год. по т.д. № 41 / 2010 год. на Кюстендилски окръжен съд и производството е прекратено като недопустимо, на основание чл.299 ГПК, предвид влязло в сила между същите страни , на същото основание / квалифицирано в съответствие с действащата нормативна уредба – чл.431 ал.2 вр. с чл.498 ГПК / отм. / , идентична с настоящата по чл.29 и с последиците по чл. 30 ЗТР / и за същото искане съдебно решение . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване с доводи и доказателства по делото и неправилно приложение на чл.299 ГПК . Счита, че съдът неправилно е приел идентичност на спора по настоящото и този по гр.д.№ 944 / 2003 год. на Кюстендилски окръжен съд , която му преценка е обусловила обезсилването на основание чл.299 ГПК , като твърди , че по последното дело петитумът на иска е бил не за „ установяване несъществуване на вписани обстоятелства „ , въз основа решение на Съвета на директорите на „ К. „ К. от 03.06.2003 год. , а за „ нищожност на вписването „ им , макар при идентичност на обстоятелствата , обуславящи исковете – и в двете производства включващи позоваване на неистинност / неавтентичност / на документи – поканата за свикване събранието на СД и протокола от събранието на СД от 03.06.2003 год., оспорени като носещи подписа на касатора П. К., формално посочен като техен автор . Излага кумулативно съображения , че нищожността на вписването , предмет на спора по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС , е претендирана като обусловена от вписване на решения , компетентен за вземане на които не е бил СД на „ К. „ К. , а ОС на дружеството , макар последното обстоятелство да не е било наведено с исковата молба по т.д. № 41 / 2010 година на Кюстендилски окръжен съд . Несъобразяване с наведени от страната доводи се твърди в аспект на неотчетено от въззивния съд предявяване на настоящия иск с оглед дадените с решение № 35 / 20.04.2010 год. по т.д.№ 546 / 2009 год. на ВКС , І т.о. указания , както и с оглед вече проведено производство по молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК , на основание влязлото в сила решение по т.д.№ 898 / 2005 год. на КОС за установяване неистинност / неавтентичност / на документите , оставена без уважение с решение № 18 / 05.08.2010 год. по т.д.№ 832 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о . Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотези по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .
Ответната страна – „ К. „ К. – оспорва касационната жалба , като намира достатъчно за недопускане касационното обжалване формалното непосочване на конкретен текст – приложима хипотеза – от разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , респ. че цитираната задължителна и казуална съдебна практика е неотносима към приложението на чл.299 ГПК, на която се основава въззивното решение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Производството по т.д.№ 41 / 2010 год. на КОС е образувано по предявен от П. К. против „ К. „ К. иск с правно основание чл.29 ЗТР , с прилагане последиците на чл.30 ЗТР , за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър, на основание решения на СД от 03.06.2003 год., поради установена с влязло в сила съдебно решение неистинност / неавтентичност / на протокола от същото заседание / установено неподписване от формално посочения като автор П. К. /, както и на поканата за самото му свикване / установена като неподписана от същото лице , в качеството му на член на изпълнителен член на СД на дружеството към същия момент / . Решението за установяване неавтентичност на двата документа е постановено между същите страни, по иск с правно основание чл. 431 ал.2 вр. с чл.97 ал.3 ГПК , по гр.д.№ 828 / 2005 год. на КОС , с въззивното решение по гр.д.№ 990 / 2008 год. на САС , ГК , необжалвано в тази му част и влязло в сила на 10.04.2009 год. . С решението на въззивната инстанция по това дело е частично обезсилено първоинстанционното решение по предявени от П. К. кумулативно обективно съединени искове за обявяване нищожността на решенията на СД от 03.06.2003 год. / на основание неавтентичността на същите документи / , както и за отмяна на регистърното решение от 11.06.2003 год. по ф.д.№ І – 533 / 2001 год. на КОС по вписването на обстоятелствата на основание същото , които искове са приети за недопустими . В касационното решение № 35 / 20.04.2010 год. по т.д.№ 546 / 2009 год. на ВКС, І т.о. , потвърдило въззивното решение в тази му обжалвана част , с която е обезсилено първоинстанционното, действително е указан надлежен способ за защита на страната , в съответствие с твърденията й – иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, но касационният състав не е имал за предмет , нито има данни да му е било известно съдебното производство, с решението по което настоящата въззивна инстанция е обусловила приложението на чл.299 ГПК . Това е производството по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС , решението по което е потвърдено с решение на САС по т.д.№ 1383 / 2007 год. , недопуснато до касационно обжалване , влязло в сила на 17.11.2008 год. . С исковата молба по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС , касаторът , както предвид твърдяна и недоказана в същото производство неавтентичност на същите два документа – покана за провеждането и протокол от заседанието на СД на „ К. „ К. от 03.06.2003 год. , така и предвид твърдяна некомпетентност на СД , за вземането на решенията от 03.06.2003 год. вместо от ОС на дружеството и в този смисъл претендирайки нищожност на решенията на СД , действително е формулирал първоначален петитум за установяване „ нищожност на вписването „ на обстоятелствата , въз основа решенията на СД от 03.06.2003 год. . По реда на отстраняване нередовности на исковата молба , с оглед указанията в определение № 740 / 13.11.2006 год. по гр.д.№ 2011 / 2006 год. на САС, ГК, 5 състав и в съответствие с ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГТК на ВКС , съдът е квалифицирал исковете с действително кореспондиращия на обстоятелствената част петитум по чл.431 ал.2 вр. с чл.498 ГПК /отм./ – за установяване несъществуването на вписани обстоятелства , поради невзети / липсващи / решения на СД от 03.06.2003 год. . Следва да се съобрази , че въззивният съд е приложил чл.299 ГПК с оглед произнасянето по иска , обоснован с неавтентичността на документите / покана и протокол /, не и по разгледания в единствено допустимо евентуално съединение иск за установяване несъществуване на същите вписани обстоятелства, поради нищожно / извън компетентността на СД / решение на СД на ответното дружество . Производството по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС е образувано по – рано / 11.11.2003 год. / от това по гр.д.№ 828 / 2005 год. на КОС по уважените установителни искове по чл.431 ал.2 вр. с чл.97 ал. 3 ГПК отм. / 13.10.2005 год. / , както и приключило по – рано / 17.11.2008 год. / спрямо влизане в сила решението по второто / 20.04.2010 год. / , но не се касае за хипотеза към която намира приложение ТР № 5 / / 2012 год. по тълк.дело № 5 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС . В двете паралелно протичали съдебни производства, без да се касае за пропуснат срок за оспорване истинност на документ / фактът на неистинността на документите е основание на самия иск по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС / , на база приети , противоречащи си в изводите заключения на графологични експертизи , действително е даден противоречив отговор на въпроса относно автентичността на поканата за свикването и протокола от заседанието на СД на „ К. „ К. от 03.06.2003 година . Предвид по – късното влизане в сила на решението по установителните искове по чл.431 ал.2 вр. с чл.97 ал. 3 ГПК отм. , ищецът П. К. предявява , при това само на основание установената с влязло в сила съдебно решение неавтентичност на двата документа , настоящите искове за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – взети решения на СД от 03.06.2003 год. , извършено с решение 11.06.2003 год. по ф.д.№ І – 533 / 2001 год. на КОС .
П. К. е претендирал отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС , оставена без уважение с решение № 18 / 05.08.2010 год. по т.д.№ 832 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., като е прието, че визираното основание за отмяна предпоставя установяване по надлежния ред на престъпно обстоятелство свързано със създаването на неавтентичния документ, каквото не е налице .
Касаторът не формулира конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Позовава се на неправилност на извода на въззивния съд , за наличие на влязло в сила предходно решение на същото основание и между същите страни , за същото искане , като обуславя неправилността на този извод с неправилна правна квалификация на предмета на спора по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС , изхождайки от първоначалния си формален петитум – за установяване нищожност на самото вписване , а не от действително приетия за кореспондиращ с обстоятелствената част, в съответствие с дадените в ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГТК на ВКС задължителни указания и коригиран в процедура по отстраняване указани от въззивна инстанция нередовности на исковата молба , петитум .Съответно касаторът се позовава на правна квалификация различна от тази , на която в действителност е разгледан иска и постановено влязло в сила съдебно решение . Твърди , че именно тази квалификация – по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС е в противоречие с ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГТК на ВКС , което не може да бъде споделено , но дори да би било споделено , не се явява от значение за спора . С оглед влязлото в сила , обвързващо настоящите страни съдебно решение по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС , от значение е действително приетият и разгледан иск , с дадената от въззивния съд правна квалификация , с която въззивният съд по т.д.№ 3593 / 2011 год. САС е бил обвързан . Следователно, дори да би бил формулиран релевантен правен въпрос , то приложението на ТР № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГТК на ВКС се явява ирелевантно за решаващите мотиви на въззивното решение, които предпоставят формулиране на правен въпрос свързан с приложението на чл.299 ГПК , а такъв няма .
Касаторът твърди процесуално нарушение на съда – необсъждане на всички факти и доказателства по делото – визирайки неотчетеното от съда производство по молбата му за отмяна на решението по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, потвърдено с решение по т.д.№ 1383 / 2007 год. на САС , по която молба е било образувано т.д.№ 832 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. и същата е оставена без уважение . Този довод за процесуално нарушение е посочен в аспект на общо наведеното, неконкретизирано в мотивите на въззивното решение, позоваване на въззивния съд на налично за касатора средство за защита по реда на Глава ХХІV ГПК . Преди всичко , в тази му част не се касае за решаващ за изхода на делото мотив на въззивния съд . Приложението на чл.299 ГПК не е обусловено от наличието или липсата на възможност за защита на ищеца по реда на отмяната по глава ХХІV на ГПК . Дори да би бил формулиран конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, то същият не би имал характеристиката на правен и в този смисъл не би покрил общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на спора, обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Неудовлетворяването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК не предпоставя необходимост, а и възможност за анализ на допълнителен селективен критерий / по този довод – чл.280 ал.1 т.2 ГПК , с оглед цитирана единствено казуална съдебна практика / .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1410 / 30.07.2012 год. по т.д.№ 3593 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Търговско отделение , 5 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :