ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
София, 13. февруари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 841 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 31.01.2012 г. по гр.д. № 9495/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 11.05.2011 г. по гр.д. № 36522/2009, с което са уважени предявените искове за цена на доставена топлинна енергия и законни лихви.
Недоволен от решението е касаторът К. Л. П., представляван от адв. С. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процуесуалноправните въпроси: от кой момент започва да тече срока за отговор на исковата молба, когато на ответника е назначен особен представител, може ли да се отговори на исковата молба в първото заседание за разглеждане на делото, ако срокът за отговор изтича след този ден, в тежест на доставчика ли е да докаже, че ползвалият енергията има качеството потребител, както и длъжен ли е съдът да назначи почеркова експертиза при оспорване на подписа на страната, удоставеряващ получаването на книжа по делото, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .
Ответникът по жалбата [фирма], С. и третото лице помагач [фирма], С. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през процесния период ищецът е доставял и ответникът е ползвал топлинна енергия, като количествата за отделните периоди са надлежно отчетени, но само частично заплатени. Възражение за изтекла погасителна давност не е направено в срока за отговор на исковата молба.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първите два от поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Ответникът е представляван от особен представител, но препис от исковата молба той е получил лично и не е подал писмен отговор в срока по чл. 130 ГПК. По последните два от повдигнатите правни въпроси не е представена противоречива съдебна практика и те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорна обвързаност на страните и е приел, че наличието на такава обвързаност се установява от отчитанията и плащанията, които ответникът е извършил по претендирано от него задължение, както и че по реда на чл. 193 ГПК се оспорва истинността на документи, които удостоверяват факти пораждащи, променящи или погасяващи материалното субективно право, предмет на делото. Документи, удостоверяващи извършването на съдопроизводствени действия не подлежат на оспорване по този ред.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 31.01.2012 г. по гр.д. № 9495/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.