5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София, 13.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3925/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Делита Трейд“ООД,чрез процесуалния представител адв.М.М., против въззивно решение № 4265/ 13.06.2019 г. по гр.д.№ 13350/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІІ – 144 – 409807/ 17.05.2018 г. по гр.д.№ 27823/2017 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Л. И. В. против „Делита Трейд“ООД иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата 12 500 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 6.01.2017 год.,ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумата и е постановено ново, с което „Делита Трейд“ООД е осъдено да заплати на Л. И. В. на основание чл.200 КТ сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 6.01.2017 год.,ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука – 6.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски. Решението в частта за имуществените вреди е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване с твърдения, че интерпретацията на доказателствата по делото е неправилна,което е довело и до неправилни правни изводи.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Л. И. В., подаден чрез пълномощника й адв.Л.Г., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и е установил безспорните факти – настъпване на злополуката на 6.01.2017 год. и нейният трудов характер – разпореждане от 19.01.2017 г. на СУ“СО“ към НАП, както и извънсъдебното признание на дружеството за ангажиране на имуществената му отговорност по чл.200 КТ/изплащане на сума на 16.03.2017 год./Приел е, че едностранното изявление на ищцата от 17.03.2017 г., удостоверено с подписа й, обективирано върху лицевата страна на представения разходен касов ордер от 16.03.2017 г., че ответното дружество й е изплатило сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпяната трудова злополука и същата няма никакви претенции към дружеството във връзка с процесната трудова злополука няма характер на договор за опрощаване по смисъла на чл. 108 ЗЗД, нито на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, тъй като и договора за опрощаване, и спогодбата представляват двустранен, консенсуален, неформален, комутативен договор. Изявлението е бланкетно и не поражда никакво правно действие, поради което само по себе си изключва постигането на спогодба или опрощаване, тъй като тези договори трябва да бъдат конкретни, т.е. необходимо е да е налице отказ от конкретни права, респективно конкретни взаимни отстъпки, а не просто бланкетното посочване, че ищцата няма претенции. Прието е, че изявлението на ищцата върху лицевата страна на представения разходен касов ордер от 16.03.2017 г. представлява отказ от трудови права, който съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 КТ е недействителен, т.е. не е породил правни последици. Освен това съдът е посочил, че в представения РКО от 16.03.2017 г. като основание за заплатеното на ищцата обезщетение в размер на 500 лв. е посочено като основание чл. 55, ал. 2 КСО, поради което съдът е приел, че с изплатената сума са репарирани имуществени вреди от загубата на доход, каквото признание се съдържа и в отговора на исковата молба /лист 31 по делото/, но не и неимуществените вреди.За пълнота на изложението съдът е посочил, че дори и да се приеме, че изявлението на ищцата върху лицевата страна на представения разходен касов ордер от 16.03.2017 г. има характер на спогодба,то същото е нищожно поради противоречие с добрите нрави, съгласно приетото в ТР № 1/2009г.ОСГТК,ВКС /т.3/Позовавайки се на непротиворечивата практика на ВКС съдът е посочил, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Приел е,че сумата от 500 лв.общо за всички вреди от трудовата злополука – имуществени и неимуществени е стойност,която многократно е занижена и е несъизмерна с действителните вреди.За да определи размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди съдът е посочил,че счупването на бедрената шийка на левия крак,наложило и оперативна интервенция – счупената шийка е закована с три титаниеви винта, като възстановяването е продължило над 3 месеца, а болките в тазобедрената става ще продължат цял живот /СМЕ/.Освен това тази травма е създала значителни неудобства и е свързана с ежедневни битови затруднения при воденето на нормален живот.Съобразявайки се с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД посочени в ППВС № 4 /1968 год.съдът е приел,че обезщетението в размер на 12 500 лв. в най-пълна степен ще компенсира вредите понесени от ищцата.Съдът е посочил,че от така определеното обезщетение за неимуществени вреди не следва да се приспада по реда на чл. 200, ал. 4 КТ – сумата от 134,40 лв. получена по застраховка „Трудова злополука“ , тъй като същата репарира имуществени вреди следствие на загуба на работоспособност; нито сумата от 500 лв., изплатена на ищцата от ответното дружество с разходен касов ордер от 16.03.2017 г., доколкото в представения РКО като основание е посочено чл. 55, ал. 2 КСО, поради което е обоснован извода, че с изплатената сума също се репарирани имуществени вреди от загубата на доход, каквото признание се съдържа и в отговора на исковата молба ; нито сумата от 1394,51 лв. получена от НОИ.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК не е налице. Очевидната неправилност /наред с евентуалната нищожност или недопустимост/ е самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Освен изложеното следва да бъде посочено ,че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/,разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ар.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив, изводите на съда,че едностранното изявление на ищцата, обективирано върху разходен касов ордер от 16.03.2017 г., няма характер на договор за опрощаване по смисъла на чл. 108 ЗЗД, нито на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД изцяло съответстват на събраните по делото доказателства и материалния закон.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4265/ 13.06.2019 г.постановено по гр.д.№ 13350/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: