2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
С.,16.02. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Б. гр.дело № 1225/2011г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. О. У. от [населено място], подадена чрез адвокати Х. и У. срещу въззивно решение № 38 от 9.03.2011 г. по гр.д.№ 13426/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.07.2010 г. по гр.д. № 19862/2008 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.06.2003 г., оформен в Н.А. № 68/2003 г. на нотариус М. Е., в частта в която И. О. У. продава на М. И. С. 1/2 ид. част от следния недвижим имот: дворно място, съставляващо УПИ VІІ-720, кв.14 по плана на [населено място], м. “Л.-9”, с площ от 624 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 37 кв.м.
Ответницата по касационната жалба М. И. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на И. О. У. срещу М. И. С. за унищожаване, поради умишлено въвеждане в заблуждение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 12.06.2003 г., оформен в Н.А. № 68/2003 г. на нотариус М. Е., в частта в която И. О. У. продава на М. И. С. 1/2 ид. част от следния недвижим имот: дворно място, съставляващо УПИ VІІ-720, кв.14 по плана на [населено място], м. “Л.-9”, с площ от 624 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 37 кв.м., като е приел, че по делото не е установено към момента на сключване на сделката жалбоподателят да е бил въведен в заблуждение мотивирало го да сключи сделката. Приел е, че не е налице основание за унищожаване на сделката, тъй като от данните по делото не е установено жалбоподателят да е бил умишлено въведен в заблуждение от ответницата, с цел да сключи договора за покупко-продажба. Извел е извод, че не е налице основанието на чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на сделката и е отхвърлил иска.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивния съд се е произнесъл материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който се решава противоречиво от съдилищата, а именно налице ли е измама по смисъла на чл.29 ЗЗД, когато страната е умишлено мотивирана от другата страна по сделката, чрез въвеждането й в заблуждение, че в действителност не желае настъпването на правните последици на продажбата, а срещу прехвърлянето на недвижимият имот, прехвърлителят ще бъде гледан и издържан. Сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие между даденото разрешение в обжалваното въззивно решение и в решение № 532 по гр.д. № 1142/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. Решаващият извод на Софийски градски съд за да отхвърли иска е, че жалбоподателят- ищец не е въведен в заблуждение към момента на сключване на договора относно характера -последиците от предмета на договора, а тези съображения не влизат в противоречие с представеното решение № 532 от 23.08.2003 г. по гр.д. № 1142/2002 г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като и в двата случая прехвърлителите се позовават, че са въведени в заблуждение относно очакванията, че ще бъдат гледани и издържани. Доколкото по приложеното решение са събрани доказателства установяващи по несъмнен начин, че при изповядането на нотариалния акт за дарение прехвърлителката е била убедена, че от извършената сделка ще настъпят други правни последици, а именно задължение за приобретателя да я издържа и гледа, то по настоящото дело такива доказателства не са събрани, а събраните гласни доказателства касаят обстоятелства, които биха били релевантни за разваляне на договора.
В решение № 23 от 8.02.1999 г. по гр.д. № 511/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че грешката в съображенията на прехвърлителката е правно ирелевантна , като само ако тази грешка се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от едната страна по договора, с цел да подтикне другата към сключване на определена сделка, тогава ще е налице порок във волята, който е основание за унищожаване на сделката, като сключена при измама. В настоящия случай както вече се посочи доказателства за въвеждане в заблуждение на ищеца от приобретателката по договора за покупко-продажба с цел да го подтикне да сключи атакуваната сделка не са събрани.
Определение № 1003 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 277/2010 г. на ВКС, ІV г.о. не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като такава са само влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Независимо от изхода на делото на ответницата не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като няма данни такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 9.03.2011 г. по гр.д.№ 13426/2010г. на Софийски градски съд,.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: