О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 19.12. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2369 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. М. от [населено място] срещу определение № 279 от 15.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 1533/2018г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решение № V-133 от 07.12.2018г. по същото дело в частта му за разноските.
В частната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивния съд – ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.24, но разгледана по същество е неосноввателна.
С решението от 07.12.2018г., чието изменение е поискано, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение № 54 от 26.06.2018 г. по гр. д. № 264/2017 г. на Царевския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. М. против В. Н. Б., М. Г. Б., К. В. Г. и Й. Д. Г. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване правото на собственост на ищеца на основание придобивна давност върху 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ лозе в местността „А.”, с площ от 6 001 дка, парцел 480 от масив № 4, съставляващ имот № * по картата на землището на [населено място], като е прекратил производството по делото в тази му част и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Г. М. против същите ответници иск за делба на недвижимия имот. Ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 3000 лв. разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта му за разноските и намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК по съображения, че делото се характеризира с правна и фактическа сложност, както и че претендираният и присъден размер на адвокатско възнаграждение е под определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. Посочено е, че всеки от четиримата ответници има право на разноски за адвокатско възнаграждение като минималния размер предвиден в наредбата за защита и съдействие и процесуално представителство по иск за делба е 800 лева.
Определението е правилно. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, които в случая съставляват адвокатско възнаграждение, а съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, респ. по някой от предявените искове. В случая при присъждането на разноските съдът е взел предвид постановения от него резултат по делото и е определил присъдените разноски съгласно изискванията на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Минималният размер на разноските, дължими съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 ГПК с оглед защитавания материален интерес по установителния иск за собственост възлиза на 1200 лева, а дължимите съгласно чл. 7, ал. 4 от наредбата разноски по иска за делба на 2400 лева или общо 3600 лева, поради което не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските. Твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд е разгледал само иска за собственост, а този за делба е приел за недопустим, поради което разноски се дължат само по установителния иск с оглед защитавания материален интерес не кореспондира на данните по делото. В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл по иска за собственост като е намерил същия за недопустим поради липса на правен интерес и е прекратил производството по него, а искът за делба е отхвърлил като неоснователен, поради което разноски се дължат и по двата иска.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 279 от 15.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 1533/2018г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател: ЧЛЕНОВЕ: