О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№220
София, 19.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 5167 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. С. Д. чрез пълномощника му адвокат К. К. против решение № 6011 от 15.07.2016 г., постановено по гр.д. № 11011 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав, с което е потвърдено решение от 1.11.2013 г. по гр.д. № 24289/2011 г. на Софийски районен съд за признаване за установено по отношение на О. А. К. и Д. С. С., че О. С. Д. е собственик на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда в [населено място], [улица] с идентификатор 68134.103.86.1.9, на основание саморъчно завещание в негова полза, направено от А. П. П., като иска е отхвърлен за разликата над 1/6 ид.ч. до претендираните 4/6 ид.ч.
О. А. К. чрез пълномощника си адвокат А. С. е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяне на направените разноски, а Д. С. С. не е изразила становище в настоящото производство.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
С касационната жалба се атакува решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск и извода на съда относно притежаваните от Г. П. Г., общ праводател на завещателя А. П. П. и на ответниците по иска.
При постановяване на решението си Софийски градски съд е съобразил, че по делото са представени доказателства за отчуждаване по ЗОЕГПНС на идеални части от процесния имот и съответно за деактуването им, както следва: на наследниците на Г. П. Г. – ј ид.ч., на наследниците на П. П. К. и на А. П. К. – по 1/8 ид.ч., на наследниците на Д. П. К. и Г. П. Г. – по ј ид.ч., както и доказателствата за наследственото правоприемство на Г. П. Г., починал на 17.11.1958 г. и наследен от съпругата си Л. А. Е. /поч.1989 г. и наследена от преживелия си съпруг А. П. П./, брат Г. П. Г. /поч.1989 г. като разведен без деца/, сестра Д. П. Б. /поч.1983 г. като вдовица без деца/ и сестра А. П. К. /починала 1946 г. и оставила синове А. П. К. – поч.1961 г. и наследен от сина си О. А. К. – и П. П. К. – поч.1952 г. и наследен от сина си П. П. К., поч.1973 г като неженен и наследен от майка си Д. С. С.. При горните данни съдът е направил извод, че Л. А. Е. на основание чл.9, ал.2 ЗН е наследила 2/3 от притежаваната от наследодателя Г. П. Г. ј ид.ч. от имота или 1/6 ид.ч. и на толкова се легимира като собственик ищеца по завещание от А. П. П.. Счел е, че от представените решения за отчуждаване и заповеди за възстановяване се опровергава твърдението на О. Д., че Г. П. Г. е притежавал повече от ј от имота, доколкото същият е бил съсобствен между него и П. П. К., А. П. К., Д. П. К. /Б./ и Г. П. Г. като наследници на общия за тях наследодател П. Г. Б. придобил собствеността върху имота съобразно крепостен акт от 27.07.1896г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът О. Д. поставя следния правен въпрос: достатъчно ли е имотът да е одържавен от определено лице, за да настъпи в него лице, респективно в лицето на наследниците му, възстановяване на правото на собственост, след като не е оборена законната презумпция на чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, по който поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 315 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 370/2011 г. на II г.о. С посоченото решение на ВКС е дадено тълкуване, че правото на възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от дадено лице, но когато това лице предяви иск за собственост, основан на реституцията по ЗВСОНИ и възникне спор за притежание право на собственост към момента на одържавяване на имота, то в исковия процес следва да бъде доказано притежанието на собствеността към този момент. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС, като съдът е съобразил наличните по делото доказателства на стр.132 до стр.152 от първоинстанционното производство за отчуждаване на идеални части от имота от различни лица, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство О. С. Д. следва да възстанови на О. А. К. направените в настоящото производство разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. С..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6011 от 15.07.2016 г., постановено по гр.д. № 11011 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав.
ОСЪЖДА О. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.1, ет.2, ап.4, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, к.2 – офис център малък Ц., адвокат К. К. да заплати на О. А. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: