3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
С., 22.03. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4442/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. А. чрез пълномощник адв. Д. М. против въззивно решение № 752 от 25.05.2016г. по в.гр.дело № 393/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4351 от 21.12.2015г. по гр. дело № 3289/2015г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Т. Ж. А. против А. В. М. за сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клевети и обиди, както следва: сумата 8000лв. от разгласяването на позорни обстоятелства и набедяване в извършване на престъпление на сесия на общинския съвет проведена на 24.11.2014г.; сумата 4000лв. от публикации във в. „Сега” от 22.12.2014г.; сумата 3000лв. от публикация в сайта „Под тепетата” на 08.01.2015г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задълженията. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че правните изводи на съда при изложена от жалбоподателя фактическа обстановка са неправилни; неправилно въззивният съд е интерпретирал причинно – следствената връзка между деянието и вредата. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът А. В. М. в писмен отговор излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на решението в обжалваната му част. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно изведен правен въпрос, който да е включен в предмета на делото и да обуславя правните изводи на съда, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на правната воля на съда обусловила изхода на спора. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване като общо основание за допускане на касационно обжалване наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Липсата на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващата воля на съда за неговия изход не дава възможност за селектиране на касационната жалба съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос (а такъв в случая и не може да се конкретизира), без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е даденото тълкуване по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. ОСГТК ВКС.
Изложението не отговоря на посочените изисквания. Същото визира основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които са предмет на разглеждане, ако касационната жалба бъде допусната до касационно обжалване. Освен, че изложението не съдържа конкретен правен въпрос, жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е мотивирано и е заявено формално.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 752 от 25.05.2016г. по в.гр.дело № 393/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4351 от 21.12.2015г. по гр. дело № 3289/2015г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Т. Ж. А. против А. В. М. за сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клевети и обиди, претендирана на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. Ж. А. да заплати на А. В. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ