4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
С., 25,03,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2511/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №37 от 06.02.2013 г. по т.д. №243/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] поле е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са също така съображения за допустимост и правилност на постановения съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че според него от мотивите на съда може да бъде изведено основанието за приета нищожност на процесния договор за цесия, обуславящ активната материалноправна легитимация на касатора по иска на основание чл.26,ал.2, пр.4 ЗЗД, като такъв довод противната страна не била правила и първоинстанционния съд не бил сезиран с такова искане. Това, според касатора, бил въпрос, свързан с тълкуване на закона – чл.146, чл.147 вр. чл.266 ГПК, което определяло основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както било прието в определение на ВКС – цитирано и приложено.Страната е сочила, че така поставения от нея въпрос бил решен и в противоречие със задължителна практика – решение на ВКС, ІІ т.о. №110/11г,и ППВС І1/85г., с които било прието, че в доклада следва да се съдържат всички факти по чл.146 ГПК и се разглеждат правните последици от липсата на разпределение на доказателствената тежест по отношение на невключените.Така е мотивирано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Посочено е още, че „разрешения от въззивния съд въпрос” бил в противоречие и с друга задължителна практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК – решение № 384/11г. на ВКС, ІІ т.о. , с което било прието, че служебната проверка относно недействителността на договорите не се разпростира върху всички основания по чл.26 ЗЗД, а само по отношение на тези свързани с формата и предмета на договора. Страната е посочила, че по отношение на разглеждания от нея въпрос била налице и противоречива практика на съдилищата, която е разгледал като конкретни актове, с които били направени аналогични изводи за невъзможност за осъществяване на служебна проверка за недействителност на сделка извън предявените основания за нищожност.Цитирани са съдебни актове – решения на съдилищата и определения на ВКС.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение е и общо поставения въпрос относно произнасянето на съда извън рамките на заявеното, с оглед неговата фактическа необоснованост. Касаторът е твърдял, че съдът се е произнесъл по невъведено процесуално, незаявено основание за нищожност на договора за цесия- липса на основание и симулация.Още с отговора на исковата молба, обаче, ответникът по спора [фирма] – [населено място] поле е направил възражение за нищожност на договора за цесия на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, като е поддържал, че договора е нищожен поради това, че е привиден и че страните не са желали настъпването на правни последици по него, като е направено и развито и съображение, че не е посочена цената на цесията, липсвала и спогодбата от 16.09., която съобразно указаното в договора урежда отношенията между цедент и цесионер, поради което не е установено и даването вместо изпълнение т.е. каузата на цесията. Следователно, още с отговора на исковата молба е въведено искане за проверка на действителността на договора за цесия, на която се е позовал ищеца, с оглед неговата легитимация по исковете. Освен това, с допълнителен писмен отговор / стр.6/ от 19.07.2011г. ответникът по спора изрично е заявил, че поддържа така направените възражения относно недействителността на договора, като е оспорил и достоверността на датата на приложената впоследствие, а не с исковата молба спогодба и изрично е заявил, че същата е съставена за целите на процеса. Изрично е обосновал и разбирането си, че съобразно тази спогодба не е изяснена нито цената на прехвърленото вземане, нито с оглед на кои насрещни задължения е придобито вземането.И в доклада по чл.146 ГПК,с оглед така установеното при размяната на книжа между страните не само са възпроизведени тези възражения на ответника но и като спорен факт е указан този относно действителността на договора за цесия, а при разпределяне на доказателствената тежест на ищеца – сега касатор е указано да установи „ валидността и законосъобразността „ на договора за цесия, както и „ пораждане на неговото правно действие и изпълнение на визираните в него условия”. С оглед изложеното, следователно фактически неверен е довода, че въззивния съд се е произнесъл по незаявено и невъведено възражение за недействителност на договора за цесия, тъй като въззивният съд е разгледал именно така направените от ответника в законоустановените срокове правозащитни възражения, като е приел, че приложената спогодба от 16.09.2010г. е антидатирана / изрично направено възражение от ответника в този смисъл/ и е извел следващия се от този факт правен извод за недоказаност на основанието по сключената каузална сделка. Освен това е приел и симулативност на този договор, така както е било въведено процесуално, като възражение от ответната страна. Следователно, съдът се е произнесъл по заявените и отчетени в доклада по чл.146 ГПК факти, а това води до извод за ирелевантност на поставения въпрос, който се основава на фактически неверни твърдения.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е приложил решения на ВКС по чл.290 ГПК и е направил доводи отново свързани с това, че съдът служебно е разгледал основание за нищожност на договора за цесия,което както бе обосновано е ирелевантно спрямо настоящето производство. ППВС №1 /85г. касае процесуални въпроси по отменен съдопроизводствен ред, поради което е и неотносимо към спора. Сочената задължителна практика по въпроса, който е разглеждал касатора изключва относимостта на казуалната практика по същия въпрос/ който не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК/ , а също така и приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Или доколкото единственият, поставен въпрос от касатора, свързан с произнасяне от съда по незаявено от противната страна възражение за нищожност на договора за цесия е основан на процесуални действия, които са се осъществили по начин различен, от този, който мотивира касатора, то и не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, с оглед ирелевантността на сочената практика към разглеждания случай..
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №37 от 06.02.2013 г. по т.д. №243/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: