О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 26.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №44 по описа за 2012 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. С. А. от [населено място], срещу определение от 12.12.2011г. по в.ч.гр.д.№635/2011г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено определение от 18.10.2011г. по гр.д.№2306/2011г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставено без уважение искането на А. С. А. за освобождаване от внасянето на държавна такса за производството по предявения от нея иск.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на А. С. А. за освобождаване от внасянето на държавна такса за производството по предявения от нея иск за заплащане от ответницата на сумата 254 257,90лв. на основание чл.79, ал.1, във връзка с чл.240 ЗЗД, евентуално на основание чл.50 ЗЗД. Съдът е приел, че ответницата разполага с имущество и доходи, които биха позволили заплащането на дължимата такса.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката сочи като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението 12.12.2011г. по в.ч.гр.д.№635/2011г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено определение от 18.10.2011г. по гр.д.№2306/2011г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставено без уважение искането на А. С. А. за освобождаване от внасянето на държавна такса за производството по предявения от нея иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: