О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми март , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3547/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Топливо-2 ЕООД чрез адв Р. П. срещу решение №168 от 05.06.2018г по в.гр.дело № 00241/2018г. на Пернишки окръжен съд , с което е потвърдено решение №671 от 05.09.2017г по гр.д.297/2008г на Пернишки районен съд, постановено по трудов спор по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Отменено е като незаконосъобразно уволнението на ищцата от длъжността „продавач в магазин” ,предприето от работодателя след отправено предизвестие на основание чл.328,ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на работа Като е обсъдил ангажираните от страните доказателства – свидетелски показания и прието по делото неоспорено заключение на съдебно –икономическа експертиза, на свой ред въззивният съд е изтъкнал ,че нетните приходи от продажби в обекта са нарастнали за изследвания едногодишен период , липсва спад на работата с обслужването на клиенти на каса в обекта , за която дейност отговаряла ищцата и като цяло не е налице намаляване обема на работатата , за което известно намаляване на стокооборота през периода не свидетелства , тъй като се касае за стоки , разплащани по банков път и няма пряка връзка с обема на работата , изпълнявана от ищцата. Допълнително е посочено ,че показанията на свидетелите навеждат на извод за друга причина за уволнението , а не посочената от работодателя.
В касационната жалба се иска отмяна на решението и служебно да се обяви трудовия договор с ищцата за недействителен, каквото позоваване касаторът е направил с въззивната си жалба , но въззивният съд не е обсъдил .В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса : следва ли въззивният съд да обяви служебно трудов договор за недействителен когато констатира това в рамките на разглеждан от него правен спор, без да сезиран с искане за това от страните в първа инстанция. Изтъкват се ТР №12/1969г ОСГК и реш. № 548/1997г ІІІг.о,реш. № 218/2011г ІV г.о и др.
Пернишки окръжен съд е приел в решението си , че незаявени своевременно въпроси, касаещи факти които опорочават потестативното право , не следва да се обсъждат от въззивния съд. Обсъдени са оплакванията на въззивния жалбоподател за неправилност на решението и по законосъобразността на прекратителното основание, намерени за неоснователни .Наведените инцидентно от работодателя твърдения за недействителност са били основани на обсотятелството,че при постъпване на работа имало изискваните за завършено основно образование , т.е. ищцата не е отговаряла на длъжностните изисквания,т.к не е представила свидетество за това.
След преценка Върховен касационен съд,ІІІгр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана със съдебна практика на Върховния касационен съд, съобразена с нормите на ГПК (отм) при възражения за действителността на трудови договори включително. Въззивният съд е приложил указанията по ТР№1/2013г ОСГТК за предмета на въззивното производство развило се по действащия понастоящем ГПК (ДВ бр.59/2007г) и при условията на ограничен въззив. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба само когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Според т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК въззивният съд се произнася служебно,дори и при липса на оплакване във въззивната жалба, по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение,както и по приложението на императивна материалноправна норма .
Никоя императивна норма не е накърнена при сключването на процесния трудов договор, поради това и формулираният въпрос няма решаващо за изхода на спора значение. Когато изискването за образователен ценз при заемането на определена длъжност не произтича от нормативен акт и при сключването на трудовия договор не е спазено, работодателят не може да се позовава на нищожност по чл. 74 от КТ в спора за законосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 КТ и в този смисъл практиката на Върховния касационен съд е последователна.
Иначе отговорът на поставения в изложението въпрос е намерил положителен отговор не само в по- старата практика на ВКС, но и в реш.№175/2010г гр.д. №3022/08 г. ІІІ г.о, постановено по чл. 290 ГПК . Съдът следва и служебно да обяви недействителността на трудовия договор или негова клауза, но само ако я констатира.При наличие на недействителен трудов договор или на отделни клаузи от него всяка от страните по трудовото правоотношение имат правен интерес от обявяване недействителността,това може да стане в самостоятелен исков трудов спор,инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение,за трудово възнаграждение, трудово обезщетение, както и служебно от съда в рамките на разглеждан трудов спор, без да е сезиран от страните, когато констатира недействителност на трудовия договор. Тези посочени в чл. 74, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда възможности произтичат от характера на основанията за недействителност на трудовия договор, които основания предполагат тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните по него (реш.581/2010г гр.дело №869/2009 г на ІV г.о на ВКС )
Противоречие с така формираната практика на ВКС би се изтъкнало обосновано само при условие ,че въззивният съд бе направил извод за недействителност на трудовия договор (или е приел за установени по делото фактите ,от които тя следва) но не е обявил тази недействителност и не е взел предвид същата, например при възстановяване на ищцата на работа .
В случая въззивният съд не е констатирал недействителност,тъй като по делото липсват факти, които могат да обосноват такъв извод. Въззивният съд не е имал и основание да обсъжда доводите на жалбоподателя за недействителност на трудовия договор ,тъй като фактическите му твърдения освен че са преклудирани , са отрицателни .
Практика на ВКС е формирана по реда на чл. 290 от ГПК както относно последиците и действието във времето на обявената от съда недействителност на трудов договор ,така и относно процесуалните средства, чрез които страните по трудовото правоотношениемогат да сезират съда да се произнесе по такава недействителност. Обявяване недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор -решение №81 от 25.02.2011 г. по гр. дело №930/2010 г. на ВКС, III г.о. ,реш. №319/2013г гр. дело № 20/2013 г. ІV г.о решение №1129/23.5.1995 г. по гр.д.№1214/1994 г. на ВС, ІІІ г.о.,реш. №320/2014г гр. дело № 2420/2014 г. ІV г.оПо същия ред се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск,както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение,за трудово възнаграждение или обезщетение , както и че по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване (реш. № 167/2014г гр.д. № 6368 по описа за 2013 година ІV г.о.) Съдът следва да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор и това сезиране следва да стане в рамките на установените от закона преклузивни процесуални срокове В срока по чл. 131 ГПК следва да бъде въведено от ответника и правоунищожаващото възражение за недействителност на трудовия договор.Заявяването му след преклузията не следва да бъде зачетено от съда (чл.64,ал.1ГПК),а събирането на доказателства по възражението и съобразяването им при постановяване на съдебното решение съставлява съществено съдопроизводствено нарушение. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждането на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина .
В заключение ,Върховен касационен съд не прима тезата,че въззивният съд е постановил решение в противоречие с установената практика на ВКС, като не е намерил основание служебно да обяви за недействителен трудовия договор, сключен с ищцата за длъжноста ”продавач в магазин” , представляващ търговски обект на Топливо-2 ЕООД в [населено място] .Съдът е преценил предпоставките за уважаване на иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване на работа предвид установеното обстоятелство,че ищцата е полагала труд по безсрочен трудов договор, приет за действителен. Съгласно установената практика на ВКС,изискванията въведени от работодателя за завършено средно образование по длъжностна характеристика ,при заемане на определена длъжност, не са определящи за действителността на първоначалното назначение, когато трудовият договор е сключен без да се изискат свидетелствата за завършено образование. Ето защо и въпросът за служебното задължение на съда да съобрази недействителността на трудовия договор при трудов спор няма решаващо значение и не може да обуслови друг изход на делото.
Обосновка на исканата касация не е налице
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касацинно обжалване решение №168 от 05.06.2018г по в.гр.дело № 00241/2018г. на Пернишки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .