О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София, 27.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 564/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба (неправилно наименована „частна касационна жалба”) П. П. С. – чрез адв. С. Г. от САК, срещу разпореждане от 18.12.2018 г на съдия – докладчик от Великотърновски апелативен съд, с което е върната като просрочена подадената от П. С. касационна жалба вх. № 4872/02.10.2018 г. срещу въззивно решение № 33/26.02.2018 г., постановено по в. т. д. № 373/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане същото да бъде отменено като се разпореди администриране на незаконосъобразно върнатата касационна жалба.
Ответникът по частната жалба „Банка ДСК” ЕАД – чрез пълномощник Г. П., е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Изложени са съображения за липса на правен интерес от предприетото обжалване с оглед реализираното от адв. С. Г. право на адвокатско възнаграждение за суми, присъдени й с въззивното решение и с определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 33/26.02.2018 г. по в. т. д. № 373/2017 г. на Великотърновски апелативен съд е отменено частично решение по гр. д. № 1504/2012 г. на Великотърновски окръжен съд и са прогласени за нищожни клаузите на чл.7 от договор за жилищен и ипотечен кредит от 09.07.2018 г., сключен между П. С. и „Банка ДСК” ЕАД, във вр. с клаузите на т.9.1, т. 9.4 и т.25.3 от ОУ към договора, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.143 и чл.146 З.; Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на предявените от П. С. искове за прогласяване нищожност на договор за ипотека от 10.07.2008 г. и на съединените в условията на евентуалност искове по чл.27 ЗЗД за унищожаване на договорите за кредит и за ипотека; Присъдени са разноски на страните по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред въззивния съд ищецът П. С. е представляван от адв. С. Г. от САК с представено за въззивното производство пълномощно. Препис от въззивното решение е изпратен за връчване на ищеца на служебния адрес на пълномощника му адв. С. Г. и е получен лично от последната на 29.03.2018 г. В срока по чл.283 ГПК адв. Г., действаща като пълномощник на П. С., е подала по пощата касационна жалба срещу решението с вх. № 2500/03.05.2018 г. и молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта относно присъденото й адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция. Молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение с определение № 148/14.06.2018 г., а касационната жалба е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК с разпореждане от 21.06.2018 г.
Легитимирайки се като пълномощник на П. С., адв. С. Г. е подала частни жалби срещу постановените от Великотърновски апелативен съд определение № 148/14.06.2018 г. и разпореждане от 21.06.2018 г.
По повод на първата частна жалба е образувано ч. т. д. № 2784/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., по което е постановено определение № 660/03.12.2018 г. С посоченото определение е отменено определението на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. С. Г. по чл.248 ГПК, и е изменено въззивното решение по в. т. д. № 373/2017 г. в частта за разноските като е осъден ответникът „Банка ДСК” ЕАД да заплати на адв. С. Г. – пълномощник на П. С., допълнително сумата 1 127.33 лв., представляваща ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 5 636.64 лв. В мотивите към определението е прието, че адв. Г. е подала молбата по чл.248 ГПК в качеството на процесуален представител на ищеца и че искането й за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение е основателно. От представените с отговора на частната жалба доказателства се установява, че адв. Г. е предприела действия за реализиране на присъденото й адвокатско възнаграждение с ДДС.
Във връзка с втората частна жалба е образувано ч. т. д. № 2303/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., приключило с определение № 618/13.11.2018 г. за потвърждаване на разпореждането на Великотърновски апелативен съд за връщане на подадената от П. С. – чрез адв. С. Г., касационна жалба срещу решението по в. т. д. № 373/2017 г. Потвърждаването на разпореждането е мотивирано с извод, че указанията за отстраняване на нередовности на касационната жалба са връчени редовно на адв. Г. като пълномощник на жалбоподателя, но не са изпълнени в предоставения за това срок, поради което правилно въззивният съд е върнал жалбата на основание чл.287, ал.1, т.2 ГПК.
На 02.10.2018 г. в регистратурата на Великотърновски апелативен съд е постъпила изпратена по пощата молба вх. № 4872/02.10.2018 г. с приложена касационна жалба, с която П. С., действащ чрез пълномощник адв. С. Г. от САК, е обжалвал повторно решението по в. т. д. № 373/2017 г. В молбата е посочено, че след като адв. Г. получила на 29.03.2018 г. препис от решението, доверителят й установил, че „издаденото адвокатско пълномощно по въззивното дело е с действие само за второинстанционното производство, конкретно до процесуалното действие приключване на устните състезания”, което обуславя нередовност на връчването от 29.03.2018 г. С оглед на тези твърдения адв. Г. е застъпила теза, че за доверителя й срокът за касационно обжалване по чл.283 ГПК е започнал да тече от датата 15.07.2018г., когато пред въззивния съд е представено пълномощно за учредена в нейна полза представителна власт за производството пред ВКС, и не е текъл по време на съдебната ваканция до датата на подаване на жалбата по пощата.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 18.12.2018 г. съдията – докладчик по в. т. д. № 373/2017 г. на Великотърновски апелативен съд е върнал повторно подадената касационна жалба на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК. За да постанови разпореждането, съдията – докладчик е приел, че въззивното решение е връчено редовно на адв. Г. в качеството й на пълномощник на П. С. на датата 29.03.2018 г. и е изтекъл на 30.04.2018 г., а жалбата е подадена след изтичането на срока на 30.09.2018 г. и е просрочена.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
Правото на частния жалбоподател да обжалва решението по в. т. д. № 373/2017 г. на Великотърновски апелативен съд е упражнено с подадената от адв. С. Г. касационна жалба вх. № 2500/03.05.2018 г., която е върната с влязло в сила разпореждане на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. С подаване на касационната жалба е изчерпана възможността решението да бъде обжалвано повторно с друга касационна жалба извън срока по чл.283 ГПК, респ. след влизане в сила на разпореждането за връщане на първата жалба. Твърдението в частната жалба, че в по-късен момент жалбоподателят е установил прекратяване на представителната власт на адв. Г. след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция и липсата на надлежно упълномощаване на адв. Г. да подаде от негово име касационна жалба в срока по чл.283 ГПК, считано от връчване на въззивното решение на 29.03.2018 г., е ирелевантно за допустимостта на втората касационна жалба. При подаване на първата жалба адв. Г. се е легитимирала като пълномощник на П. С. и е извършила поредица процесуални действия в това качество, включително е поискала изменение в своя полза на въззивното решение в частта относно присъденото й адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Частният жалбоподател не е възразил срещу извършваните от негово име действия на пълномощника, което предполага съгласие с тях и мълчаливото им потвърждаване. В мотивите към определенията на ВКС срещу актовете на въззивния съд по чл.248 ГПК и чл.286, ал.1, т.2 ГПК е прието, че адв. Г. е разполагала с представителна власт както за производството по чл.248 ГПК, което следва по време приключването на устните състезания пред въззивната инстанция, така и към момента на връчване на указанията за отстраняване на нередовности на подадената в срока по чл.283 ГПК касационна жалба. С влизане в сила на разпореждането за връщане на първата касационна жалба правото на частния жалбоподател да обжалва решението на въззивния съд е преклудирано и повторното подаване на касационна жалба съставлява недобросъвестно упражняване на процесуални права в нарушение на принципа на чл.3 ГПК. Въззивният съд е процедирал законосъобразно като е санкционирал злоупотребата с правото на касационно обжалване чрез връщане на касационната жалба и постановеното в този смисъл разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.12.2018 г на съдия – докладчик от Великотърновски апелативен съд, с което е върната подадената от П. П. С. – чрез адв. С. Г. от САК, касационна жалба вх. № 4872/02.10.2018 г. срещу въззивно решение № 33/26.02.2018 г., постановено по в. т. д. № 373/2017 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. П. С. с ЕГН 4506131404 от гр. София със съдебен адрес [населено място], бул. „Ал. Стамболийски” № 29, ет.1, к.2 – адв. С. Г., да заплати на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :