О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 04,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 81 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК – във вр. чл. 192, ал. 4 in fine ГПК /отм./.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6817/19. ХІ.2009 г. на „А” ООД – А. , подадена против онази част от определение № 1* на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 11. ХІ.2009 г., постановено по гр. д. № 101/2008 г., с което, в „пр-во по чл. 193 ГПК /отм./”, това д-во е било осъдено да заплати на „Е” ООД със седалище в същия град, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, разликата над 3 267 лв. и до общо присъдената сума в размер на 4 280 лв. – като равностойност на всички направени от последното разноски по това дело за двете инстанции.
Оплакванията на търговеца-частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на определението на въззивния съд по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ в атакуваната негова част, като се инвокира довод, че присъденият в пълен размер адвокатски хонорар е следвало да се редуцира с оглед правилото на чл. 64, ал. 1, in fine ГПК /отм./, т. е. съразмерно с уважената част от исковете, до размер на сумата 337 лв.
Ответното по частната жалба „Е” ООД А. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на изложените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, чиито обжалваем интерес е в размер на 1 013 лева, частната жалба на „А” ООД А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е частично основателна.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1 от 17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС определенията по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. В същото това производство, което Пловдивският апелативен съд погрешно е квалифицирал като такова по чл. 193 ГПК /отм./, е било прието, че като част от общо присъдената за разноски сума от 4 280 лв. се включва и възнаграждението за един адвокат в размер на сумата 1 350 лв., което „Е” ООД-гр. Пловдив било заплатило на своя процесуален представител по пълномощие адв. В. К. от АК-Пловдив.
Видно от първоинстанционното решение № 287 на Пловдивския ОС от 2. ХІ.2007 г., постановено по т. дело № 504/2007 г., е, че „Е” ООД-гр. Пловдив е предявило срещу дружествата „А” ООД и „А” ООД главен иск за сума в размер на 30 000 лв. /по 15 000 лв., дължими от всеки от тези двама ответници/ и евентуален иск – само срещу настоящия частен жалбоподател за присъждане на сума в размер на 46 000 лв., които са били отхвърлени в първата инстанция, докато въззивният съд е уважил в пълен размер съединената под условие на евентуалност искова претенция. Съгласно чл. 64, ал. 1 in fine ГПК/ /отм./ платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплаща от ответника „ на уважената част от иска”. При съединени срещу настоящия частен жалбоподател искове в размер общо на сумата 61 000 лв. (15 000 лв. + 46 000 лв. = 61 000 лв.) на пълномощника на ищеца е бил реално изплатен хонорар в размер на 1 350 лв. Сумата, в размер на която претенцията е уважена, е възлизала на 46 000 лв., поради което в полза на ищцовото „Е” ООД-гр. Пловдив е следвало съразмерно да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1018.03 лв. /хиляда и осемнадесет лева и три стотинки/ или с 331.97 лв. по-малко от присъденото от въззивната инстанция с атакуваната част на нейното определение № 1* от 11. ХІ.2009 г..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1* на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 11. ХІ.2009 г., постановено по гр. д. № 101/08 г. В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА НАД присъдената сума от 3 948.03 лв. като равностойност на разноски общо в размер на 4 280 лв., направени от „Е” ООД-гр. Пловдив за двете инстанции, И ОТХВЪРЛЯ искането на това дружество с правно основание по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за тази разлика, възлизаща на 331.97 лв. /триста тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 11. ХІ.2009 г. постановено по гр. д. № 101/08 г. В ОСТАНАЛАТА НЕГОВА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ – за разликата от 3 267 лева и до размер на сумата 3 948.03 лв., равняваща се на 681.03 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2