4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
[населено място] 04. 03. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5224 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Р. С., чрез процесуален представител адв.Ч., срещу решение от 27.05.2014г., постановено по в.гр.д.№151/2014г. на Добрички окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 18.12.2013г. по гр.д. №206/2013г. на Районен съд – [населено място], в отхвърлителната част, е осъден С. Р. С. да заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата 16947,37лв., ведно със законната лихва от 25.03.2013г., представляваща възстановяване на направени от ищеца разходи за неговата издръжка, обучение, квалификация и преквалификация, както и сумата 4871,74лв. – обезщетение за забавено плащане.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Министерство на отбраната на Република България, чрез процесуален представител юрисконсулт С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, е осъден С. Р. С. да заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата 16947,37лв., ведно със законната лихва от 25.03.2013г., представляваща възстановяване на направени от ищеца разходи за неговата издръжка, обучение, квалификация и преквалификация, както и сумата 4871,74лв. – обезщетение за забавено плащане. Присъдената сума представлява разходите, изчислени по реда на ПМС №162820.06.2001г., прието в изпълнение на общата разпоредба на чл.91, ал.2 ЗВО, която въззивният съд е приел за приложима към случая, доколкото към момента на прекратяването на договора за кадрова военна служба ЗОВСРБ не конкретизира размера на разходите, нито съдържа методика или препращане към друга разпоредба, конкретизираща способа за определянето им.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроси: „кой е приложимият закон/приложимият нормативен ред за определяне размера на извършените разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението, подлежащи на възстановяване при прекратяване на договор за кадрова военна служба по реда и условията на чл.260, ал.1 ЗОВСРБ” и „при наличие на договорна клауза за възстановяване размера на действително извършените разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението, подлежащи на възстановяване при прекратяване на договор за кадрова военна служба по реда на чл.260, ал.1 ЗОВСРБ, допустимо ли е за действително извършени разходи да се приеме стойността на диференцирания норматив за обучението на един студент, изчислен по правилото на чл.2 ПМС №162/20.06.2001г. за съответната учебна година”. Счита, че решението е постановено при противоречива съдебна практика – влязло в сила решение по в.гр.д.№119/2013г. и по същия спор първоинстанционното решение по гр.д.№1044/2012г. на ОС-Стара Загора. Настоящият състав намира, че случаите са различни, доколкото за разлика от спора по приложените решения, в настоящия договор за кадрова военна служба между страните е уговорено, че разходите за времето на обучение в Н.”В.Л.” се изчисляват въз основа на счетоводни данни в последната година на завършване на обучението за целия период, докато относно разходите за обучението във ВА”Г.С.Р.” не е уговорена такава клауза. Отделно от това, по спора по приложените решения относимата нормативна уредба за определяне на разходите е чл.300 и § 11 ПЗР ЗОВСРБ /отм./, според които изчисляването се извършва на база на действителните разходи за лицето в годината на завършване /или преждевременното напускане/ на висшето военно училище за целия период на обучение. С приложените решения е прието, че по отменения закон подлежат на доказване по счетоводни данни действително направените разходи за обучение на курсанта, в какъвто смисъл е и клаузата в договора за кадрова военна служба. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.260, ал.1 ЗОВСРБ /Обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., действал към датата на прекратяване на договора със заповед №153/10.05.2010г./, съгласно която военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163, чл. 165 и чл. 166 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 260, ал.4 /Нова – ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011г./ от сега действащия ЗОВСРБ министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, а съгласно чл.260, ал.6 ЗОВСРБ /Нова – ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011г./ – в случай, че сумата по ал. 1 и 3 не може да се събере по реда на ал.5, както и в случаите по ал.2 вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4. Останалите съдебни решения, посочени от касатора като противоречива съдебна практика по първия от поставените въпрноси, не са представени, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и поради непредставянето им /в този смисъл мотиви към т.3 на ТР №1/2009г. на ВКС, ОСГТК/.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „при липса на заповед на министъра на отбраната по чл.260, ал.4 ЗОВСРБ за определяне на реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, за конкретна учебна година, допустимо ли е определянето на размера на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението, подлежащи на възстановяване при прекратяване на договор за кадрова военна служба по реда на чл.260, ал.1 ЗОВСРБ да се определя по правилото на чл.2 ПМС №162/20.06.2001г.”. Като противоречива съдебна практика представя влязло в сила като необжалвано решение по гр.д.№16880/2011г. на Варненски районен съд, с което е прието, че определянето на разходите, които подлежат на възстановяване трябва да стане по реда на чл.260 ЗОВСРБ, по определен от министъра на отбраната ред и начин за изчисляване, съгласно чл.260, ал.4 ЗОВСРБ; изложени са съображения, че е налице изрична регламентация за търсене на имуществена отговорност по специалния ЗОВСРБ, поради което е прието, че не може да намери приложение Закона за висшето образование. Съдът в приложеното решение не е разрешил въпрос по приложението на чл.2 ПМС №162/20.06.2001г. Отделно от това, дори и да се приложи регламентация по специалния закон, в случая тя е по-неблагоприятна за касатора за определяне размера на обезщетението от метода, използван от съда, базиран на общия ЗВО.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2014г., постановено по в.гр.д.№151/2014г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: