О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр.София 08.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ЦАЧЕВАА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева ч. гр.дело № 16/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Й. А. чрез адв. Л. Г. от АК – М. против определение на М. окръжен съд, постановено на 20.09.2010 г., по ч.гр.д. № 227/2010 г.
Касаторът излага съображения за неправилност.
Отговор по реда на чл. 276 ГПК не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира,че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПк, на която се обосновава касатора за допускане на касационно обжалване.
М. Й. А. чрез адв. Г. е подала въззивна жалба против решението на Районен съд-Лом. Администриращият съд е върнал същата поради подаването й след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Разпореждането е потвърдено с обжалваното определение от М. окръжен съд.
Касаторът не спори, че е пропуснат срока за въззивно обжалване, но поддържа, че това е сторено поради различното местоживеене на страната и нейния адвокат, поради което съдът бил длъжен да изпрати копие от първоинстанционното решение и указание, че може да се обжалва и лично на страната /не само на процесуалния й представител/.
Поставен е въпросът за тълкуване на чл. 7 ГПК относно връчването на призовки и съобщения, а именно съдът длъжен ли е да връчва съобщения и призовки едновременно и на страната, и на адвоката й, а също дали връчването само на процесуален представител не е нарушение на чл. 7, ал. 2 ГПК.
Нормата е ясна, не създава затруднения в правоприлагането, съдебната практика е единна и непротиворечива, а и по силата на изрични законови разпоредби, призовките и други книжа по делото могат да се връчват както лично на страните, така и на техните процесуални представители, като съдът не е длъжен да спазва поредност при изпращане на съобщенията. Той няма задължение да връчва и лично на страната призовките и съобщенията, щом тя има процесуален представител по делото.
Когато представителството се осъществява от адвокат, и по старата уредба на чл. 47, ал. 2 ГПК от 1952 г. /отм./, и при новия режим по чл. 51 ГПК от 2007 г., той не може и да откаже получаването на съобщението и уведомяването чрез него е равнозначно на лично уведомяване на страната.
Представителят, по силата на упълномощителната сделка следва своевременно да уведоми доверителя си, като сроковете за изпълнение, текат от датата на първото редовно връчено съобщение, независимо дали страната го е получила лично или чрез пълномощник.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение на М. окръжен съд, постановено на 20.09.2010 г., по ч.гр.д. № 227/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: