О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
С., 09.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 740 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /във вр. чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК/ и се развива едностранно.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 5100 от 22.ІІІ.2017 г. на М. В. Р. и Т. С. Р. – двамата от С., подадена против разпореждане (без номер и погрешно означено в ЧЖ като „определение”) на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 2.ІІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 5554/2016 г., с което – като просрочена – е била върната тяхна частна касационна жалба (с вх. № 3639/1.ІІІ.2016 г.).
Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане двамата частни жалбоподатели претендират отменяването му и, като последица от това – уважаване и на върнатата тяхна частна касационна жалба: посредством „връщане на същата за разглеждане към съответния съд”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и насочена срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, настоящата съвместна частна жалба на М. В. Р. и Т. С. Р. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
С върнатата частна касационна жалба (с вх. № 3639/1.ІІІ.2016 г.) на настоящите двама частни жалбоподатели е било атакувано определение № 36/5.І.2017 г. на САС, ГК, 8-и с-в, постановено по чл. гр. д. № 5554/2016 г., с което е било потвърдено разпореждане на първостепенния съд по чл. 130 ГПК: за връщане на исковата им молба при констатирана недопустимост на предявения с нея иск срещу ответната [фирма]-С.. Съобщение за това разпореждане /по чл. 130 ГПК/ е било надлежно връчено на ищците М. и Т. Райкови на датата 30.І.2017 г. с указанието, че могат да го атакуват пред ВКС в едноседмичен срок – т.е. най-късно до 6.ІІ.2017 г. По делото се констатира наличието на пощенска пратка /плик с формат А-4/ с положено клеймо от датата 6.ІІ.2017 г., на лицевата страна на който, като „подател”, е бил посочен вторият от настоящите двама частни жалбоподатели /действащ лично за себе си и като адвокат, процесуален представител по пълномощие на М. В. Р./, а като „получател” фигурира Софийския апелативен съд. Констатира се наличието и на втори пощенски плик в досието по делото на САС с клеймо на лицевата страна съответно от датата 20.ІІ.2017 г. при същия „подател”, но с посочването, че „получател” на тази пощенска пратка е Въровния касационен съд. Отделно от това върху титулната страна на „Частна касационна жалба”, подадена от М. и Т. Райкови е поставен правоъгълен щемпел от канцеларията на САС с вх. № 2006 от датата 7.ІІ.2017 г. и отбелязването „с плик!”, докато върху титулната страна на т.нар. „Допълнение към частна касационна жалба”, подадена от същите двама, е поставен такъв щемпел, но от канцеларията на ВКС с посочен в него вх. № 1998 от датата 21.ІІ.2017 г.
При тези данни по делото по необходимост се налага извод, че въпросното „допълнение” предпоставя изготвена преди него частна касационна жалба, очевидно отклоняваща се от изискванията за такава, т.е. с определени недостатъци, наложили даването на надлежни указания за отстраняването им от страна на администриращия последната състав на въззивната инстанция. Меродавно е обаче, че самата частната касационна жалба, с която САС е бил сезиран – тази с вх. № 2006/7.ІІ.2017 г. по регистъра му – е била подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК, видно от отбелязването върху титулната й страница „с плик!”. Щом като подаването й е станало в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, т.е. по пощата, на датата 6.ІІ.2017 г., която е последна от срока, върнатата частна касационна жалба не се явява просрочена и затова е подлежала на изпращане по компетентност на ВКС.
В заключение, посоченият в атакуваното разпореждане входящ номер 3639/1.ІІІ.2017 г. е този, под който е било заведено в регистъра на САС писмото на ВКС, подписано от председателя на Второ г.о. на този съд, с което обратно на въззивния съд е била върната: „частна касационна жалба от М. В. Р. и Т. С. Р. от С., ведно с допълнението към същата с вх. № 1998/21.ІІ.2017 г. по компетентност и администриране”. Последното обстоятелство представлява още един допълнителен аргумент за порочност на атакуваното разпореждане, което ще следва да бъде отменено и делото – върнато на същия състав на САС за надлежното му окомплектоване и компетентно администриране на подадената в срок съвместна частна касационна жалба на М. и Т. Райкови от С. с вх. № 2006/7.ІІ.2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане (без номер и погрешно означено в ЧЖ като „определение”) на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от датата втори март 2017 г., постановено по ч. гр. дело № 554/2016 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на САС за надлежното му окомплектоване и компетентно администриране на съвместната частна касационна жалба на М. В. Р. и Т. С. Р.- двамата от С., с вх. № 2006/7.ІІ.2017 г. /”с плик!”/, подадена срещу постановеното на основание чл. 130 ГПК негово определение № 36 от 5.І.2017 г. по ч. гр. дело № 5554/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2