ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 220
София, 12 март 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4415 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Добричкия окръжен съд от 08.05.2008 г. по гр.д. № 875/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Недоволни от решението са касаторите Р. Н. Д., М. Н. Д. , Е. Г. Р. , П. Г. Р. и Л. П. Л. , представлявани от адв. И от ДАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди признанието на факти с оглед на всички обстоятелства по делото и за доказателствената тежест, кои земи са възстановени на общия наследодател, които са съществени, разрешени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. С. И. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като съществен е само първият от повдигнатите процесуалноправни въпроси – има отношение към правото на защита, но той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е установено по несъмнен начин правото на собственост на общия наследодател върху процесните 10 дка земеделски земи. Дали на общия наследодател са възстановени и закупените от И. А. 15 дка земеделски земи е извън предмета на делото, тъй като няма спор, че процесните 10 дка не са част от тези земи. Този въпрос е обсъждан от съда във връзка с разпределението на земеделските земи, извършено от общия наследодател преди внасянето на земите в ТКЗС, между неговите наследници и доведените му син и дъщеря, който има значение за правото на собственост върху процесните 10 дка.
Представените съдебни решения на Върховния касационен съд не са задължителни, тъй като не са Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС нито Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ, поради което повдигнатите процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Повдигнатият въпрос за задължението на съда да обсъди признанието на факти с оглед на всички обстоятелства по делото не се разрешава и противоречиво от съдилищата, тъй като въззивният съд е обсъдил признанието и изрично е приел, че претендираното право не е доказано. Действително обстоятелството, че признанието е извършено по друго дело във връзка с други правоотношения между страните (т.е. е извъснсъдебно), не освобождава съда от задължението да го обсъди. Съдът обаче е обсъдил извършеното признание, че ищецът е получил 21+10 дка земи от общия наследодател, и е приел, че то, както и свидетелските показания на разпитаните свидетели, е неконкретно и непълно и не може да установи правнорелевантния факт по несъмнен начин. Този въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че както съдебното, така и извънсъдебното признание се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, която е спазена от въззивния съд.
Разноски в касационното производство не се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд от 08.05.2008 г. по гр.д. № 875/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: