О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София 11.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 88 по описа за 2011 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от А. С. Й. от[населено място] чрез адв.М. Р. срещу определение № 24 от 7.01.11г.по в.ч.гр.дело № 976/10г.на Окръжен съд –[населено място],с което е потвърдено определение от 4.10.10г,постановено по гр.дело № 5211/10г.на Районен съд- Русе за прекратяване на делото.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна.Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
За да прекрати производството по делото въззивният съд е приел,че предявеният иск е недопустим.Изложени са съображения,че се иска установяване на факта,че имотът в[населено място],[улица] е бил несеквестируемо жилище по смисъла на чл.444 ГПК към момента на налагане на възбраната по изп.дело № 832/09г.на ЧСИ ,а този факт не е измежду предвидените в закона,които могат да се установяват по този ред.Правото на длъжника да оспори насочването на изпълнението върху имущество,което счита за несеквестируемо, следва да се реализира в изпълнителния процес с предвидените в закона способи за защита – чл.435ал.2 ГПК.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване е налице,когато правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Поставеният в изложението въпрос допустим ли е иск по чл.124 ГПК след като в закона не е предоставен на длъжника по изпълнителното дело исков ред за защита не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правната докрина,а и трайната съдебна практика приема,че установителен иск за други факти,които законът не е въздигнал изрично в предмет на такъв иск,са недопустими.Като е приел,че жалбоподателят има друг път за защита –не в исковото,а в изпълнителното производство, срещу действието на съдебния изпълнител,изразяващо се в насочване на изпълнението върху имущество,което смята за несеквестируемо, въззивният съд точно е приложил закона.Нормата на чл.124 ал.4 ГПК не е непълна,неясна или противоречива,за да се нуждае от тълкуване,а и буквално възпроизвежда текста на чл.97 ал.3 ГПК/отм./, по приложението на който е създадена съдебна практика.Не се изтъкват конкретни аргументи за настъпили в законодателството или обществените условия промени,които да налагат осъвременяването й.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 24 от 7.01.11г.,постановено по в.ч.гр.дело № 976/10г.на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.