1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр.София, 13.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 129 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Н. от [населено място], чрез адв.А. М., срещу въззивно решение №5564/14 от 23.07.2014г., постановено по възз. гр. д. № 4409/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-113-325/09.01.2014г. по гр.д.№5140/2013г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение родителските права по отношение на малолетното дете П. В. Н., родено на 23.05.2012г., са предоставени на майката М. Д. М.; определено е местоживеене на детето при нея; режим на лични контакти с бащата и дължима от него месечна издръжка в размер на 150 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК, но конкретни правни въпроси не са формулирани. Доводите в изложението преповтарят съдържанието на касационната жалба и са оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Доколкото може да се изведе правен въпрос, той е свързан със задължението на съда да обсъди всяка от предпоставките по чл.59 ал.4 СК при разрешаване на въпроса на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права; както и всички доводи и възражения на страните и доказателствата в тяхната съвкупност.
Ответната страна по жалбата, в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
За да постанови решението си по спора за предоставяне упражняването на родителските права, въззивният съд е приел, че поначало и двамата родители притежават необходимите качества, възможности, условия и желание за отглеждане и възпитание на малолетното дете. В тази връзка са обсъдени представените по делото писмени доказателства, свидетелските показания и изготвените социални доклади. Същевременно е прието, че с оглед интереса на детето, майката е по-пригодният родител да упражнява родителските права – тя е с по-добри родителски качества, има необходимите материални условия и подкрепата на близките си, детето е силно привързано към нея, освен това е и в много ниска възраст /на 2 години/, когато нуждата от преки майчини грижи е най-силна. Отчетено е обстоятелството, че за бащата са установени негативни прояви, имащи отношение към преценката на неговите родителски качества – затрудняване, препятстване и ограничаване на контактите между майката и детето; упражняване на домашно насилие спрямо майката и детето и др. Направен е извод, че преценени в съвкупност тези обстоятелства не установяват по-добри родителски качества у бащата, а напротив. След обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, ръководейки се от интересите на детето и съобразявайки неговата възраст и пол, материални и морални качества на двамата родители, съдът е приел, че майката е по-подходящият родител и на нея следва да бъда предоставено упражняването на родителските права.
При така изложените мотиви, не са налице основания за допускане на касационния контрол на атакуваното решение. В. съд е съобразил критериите, установени с ППВС № 1/ 12.11.1974г. и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /напр. № 802/23.03.2011г. по гр.д. №1783/2009 г. на ІVг.о., № 712/15.02.2011г. по гр.д.№81/2010г. на ІІІ г.о. и др./, при формиране на преценката си, на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права.
С ППВС № 1/12.11.1974 г. е прието, че при решаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства, като по-съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след раздялата си, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно – битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. В съответствие с посоченото постановление съдът се е ръководил преди всичко от интересите на детето, като е приел, че с оглед съвкупността от критерии подложени на преценка, майката е по-подходящият родител и на нея следва да се предостави упражняването на родителските права. Обсъдено е и с каква помощ разполагат родителите, социалната им среда, финансови възможности, пол и възраст на детето, като направените правни изводи са съобразно приетите за установени обстоятелства. С всичко това въззивният съд е изпълнил задължението си за мотивиране на акта. Останалите доводи в изложението, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК – касаят правилността, респ. обосноваността на въззивното решение, но по които касационната инстанция не се произнася в производството по чл.288 ГПК. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280 ал. 1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на атакуваното въззивно решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5564/14 от 23.07.2014г., постановено по възз. гр. д. № 4409/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.