О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 13.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2221 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1066 от 1.ІІІ.2013 г. на бургаското [фирма], подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от АК-Бургас против решение № 53 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 10.V.2016 г., постановено по т. дело № 89/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 503/7.ХІІ.2015 г. на Бургаския ОС по т. д. № 323/2013 г. С последното по иск на [фирма]-гр. Н. с правно основание по чл. 649, ал. 1 ТЗ-във вр. чл. 135 ЗЗД е била обявена за относително недействителна спрямо него на възмездна прехвърлителна сделка, сключена между бургаското [фирма] (в несъстоятелност) и търговеца настоящ касатор, обективирана в дружествен договор за учредяването на [фирма] от 22.ІІІ.2010 г., с извършени в капитала на последното непарични /апортни/ вноски на общо 18, намиращи се в к.к. „Сл. бряг”, апартамента със съответните идентификатори по ЗКИР, както следва: 51500.506.598.1.8; 51500.506.598.1.9; 51500.506.598.1.11; 51500.506.598.1.12; 51500.506.598.1.19; 51500.506.598.1.26; 51500.506.598.1.30; 51500.506.598.1.35; 51500.506.598.1.36; 51500.506.598.1.39; 51500.506.598.1.43; 51500.506.598.1.71; 51500.506.598.1.72; 51500.506.598.1.73; 51500.506.598.1.76; 51500.506.598.2.1; 51500.506.598.2.11; 51500.506.598.2.21.
Оплакванията на търговеца касатор са за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на [фирма]-гр. Н. с правно основание по чл. 649, л. 1 ТЗ-във вр. чл. 135 ЗЗД, воден срещу бургаското [фирма] (в несъстоятелност) и дружеството настоящ касатор, да бъде отхвърлен – като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, по следните четири материалноправни и един процесуалноправен въпрос:
1/ „Следва ли съдът, при решаване на делото, да съобрази всички направени от страните възражения и съответно да обсъди и съобрази всички събрани доказателства в тяхната съвкупност?”;
2/ „Как следва да се преценяват предпоставките по чл. 135 ЗЗД и, в частност, налице ли е умисъл за увреждане в случаите, когато длъжникът се разпорежда със свое имущество, преследвайки като крайна цел погасяването на задължението на кредитора?”;
3./ „Оборима ле е презумпцията за знание за увреждането по смисъла на чл. 135 ЗЗД и може ли ответникът по такъв иск, свързано лице с длъжника, да доказва липсата на знание за увреждане, съответно следва ли съдът да се произнесе по оборване на презумпцията за знание?”;
4./ „Може ли да води отменителен /П./ иск такъв кредитор, който без да е страна по процесната сделка, е приел нейния резултат?”;
5./ „Доколко при П. иск, предявен против длъжник в несъстоятелност и трето лице, последното е обвързано от решението по несъстоятелността и може ли успешно да оспори съществуването на вземането на кредитора?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Н. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, но без са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени за настоящето касационно производство. Инвокиран е довод, че: „Формулираните от касатора въпроси са общи, не са обуславящи изхода на спора и касаят правилността на решението, а не основанията за достъп до касационен контрол”.
Ответното по касация [фирма]-Бургас (в несъстоятелност) не е ангажирало становище на свой представител, вкл. и на конституирания по делото негов синдик /адв. М.К./, нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на касатора за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [фирма]-Бургас ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което конститутивният /отменителен/ на въззиваемото несебърско търговско дружество срещу търговеца настоящ касатор и бургаския несъстоятелен длъжник е бил уважен, апелативният съд е приел, че то /въззиваемото/ има качеството на кредитор на първия от тези двама ответници, извършил апортиране на недвижими имоти /процесните 18 апартамента/ в капитала на новоучреденото дружество [фирма], от което обстоятелство произтичала възможността му да предяви иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД-във вр чл. 649, ал. 1 ТЗ, като поиска да бъде обявена относителната недействителност на такава апортна вноска, а след заличаването в ТР на приелото тези непарични вноски еднолично д-во с ограничена отговорност, този отменителен иск, при точно съобразяване на правилата на чл. 262в ТЗ и чл. 261г ТЗ, е бил насочен срещу неговите правоприемници съгласно акта за преобразуване. По отношение обективния факт на увреждането е била съобразена от въззивния съд константната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които увреждане е налице не само когато длъжникът е намалил своето имущество, но и когато, без да го е намалил, той е затруднил удовлетворяването на кредитора по какъвто и да е начин. Съответно, при установяване знанието за увреждане апелативната инстанция е имала предвид не само, че „целта на извършеното действие не е елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД”, но също и точния разум на разпоредбата на чл. 649, ал. 4 ТЗ, предвиждаща, че в пр-вото по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага за всички свързани лица и, макар тя да е оборима („знанието се предполага до доказване на противното” – бел. на ВКС), в процесния случай решаващият извод на Бургаския апелативен съд е бил в смисъл, че „презумпцията не е оборена и доводите на въззивника са абсолютно голословни”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от цитираното тълкувателно решение, че релевантният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай първият от четирите материалноправни въпроса се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, но погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Същевременно не се констатира някой от останалите три материалноправни въпроса, както и единственият формулиран от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата процесуалноправен въпрос, които реално са такива от значение за изхода по конкретното дело, да е бил решен в противоречие с някое от 4-те решения на отделни състави от гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които изложението към касационната жалба се позовава, в това число и единственото сред тях, касаещо претенция с правно основание по чл. 135 ЗЗД, решение № 423/29.ХІ.2012 г. на състав на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 1623/2011 г. Напротив, констатира се липса на идентитет между релевираните от търговеца настоящ касатор 4 значими за изхода на делото правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК и онези два правни въпроса, които са били предмет на разрешаване с последното решение на гражданския състав на ВКС.
В заключение, независимо от този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и изрично направеното от ответното по касация искане за това, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на [фирма]-гр. Н., представлявано от негов адвокат от АК-Бургас, тъй като този търговец не е ангажирал доказателства за изплатен хонорар.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 10.V.2016 г., постановено по т. д. № 89/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2