4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София,13.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 566 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ц. К., [населено място], представляван от адв. И. М., срещу разпореждане от 06.12.2017г. по гр.д. № 4904/2017г. на САС, ГК, 4 състав, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение от 30.10.2017г. по гр.д. № 4904/2017г. на САС, ГК, 4 състав, в частта, в която е отменено определение от 26.01.2017г. по гр.д. № 10764/2016г. на СГС, І ГО, 13 състав за прекратяване на производството по делото и същото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и недопустимо. Поддържа, че определението, постановено в изпълнение на указанията на ВКС, е бланкетно, непълно, немотивирано и необосновано – в мотивите нито е установено, че подадената частна касационна жалба е недопустима, нито е разпоредено, че същата се връща точно като недопустима. Счита, че произнасянето на САС в изпълнение на указанията на ВКС по същество е недопустимо, тъй като правомощието на въззивния съд да осъществява самостоятелна преценка за обжалваемостта на постановения от него акт с частна жалба е ограничено само до частните касационни жалби, т.е. до тези, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, с които се обжалват определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Поддържа още, че тази преценка е ограничена само до посочените в чл.280, ал.2 ГПК основания за изключване от касационен контрол на посочените в нея решения по въззивни дела съобразно цената на предявените искове. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че спорът е подведомствен на съда – СГС – при наличието на валидна арбитражна клауза между страните по спора, явяващо се отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Поради това моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Излага съображения за недопустимост на подадената частна касационна жалба срещу определение от 30.10.2017г. на САС, тъй като това определение не е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване пред ВКС съгласно чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК – в този смисъл т.9, б. „в” от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.дело. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Обжалваното разпореждане е постановено в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане на председателя на І отделение на ТК на ВКС, за извършване на преценка на допустимостта на частната касационна жалба на В. Ц. К. срещу определение на САС от 30.10.2017г.. Въззивният съд е приел, че постановеното от него определение не подлежи на обжалване, както изрично е посочено в него, и че с оглед дадените от ВКС указания подадената срещу това определение частна касационна жалба следва да бъде върната на частния жалбоподател на основание чл.286, ал.1, т.3 вр. чл.278, ал.4 ГПК.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената частна касационна жалба, макар и да не е подробно мотивиран, е законосъобразен. С постановеното от въззивния съд определение, обжалвано с върнатата частна касационна жалба, е отменено определение от 26.01.2017г. по гр.д. № 10764/2016г. на СГС, І ГО, 13 състав, с което е прекратено производството по делото и е постановено изпращането му за разглеждане от АС при Б., и делото е върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора. Това определение не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК. С него е уважена частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото, т.е. не е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С него не е дадено и разрешение по същество на друго производство, нито е прекратено развитието на такова, а е разрешен процесуалният въпрос относно подведомствеността на спора, т.е. не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.9 „в” от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на касационно обжалване подлежат само определенията по подсъдността, които имат преграждащ характер, защото препятстват развитието на производството пред сезирания съд. Обжалваното определение на въззивния съд няма такъв характер, тъй като с него, след отмяна на прекратителното определение на първоинстанционния съд, делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното разпореждане. Съгласно чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Тази норма следва съгласно чл.278, ал.4 ГПК да намери съответно приложение и по отношение на подадена частна касационна жалба, какъвто характер има върнатата частната жалба на В. Ц. К., като въззивният съд следва да я върне, когато определението му не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, определящ кръга на въззивните определения, подлежащи на касационно обжалване.
Изложените в частната жалба доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд определение, с което е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на делото, са извън предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл.81 вр. чл.78, ал.8 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева, определено съобразно чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.12.2017г. по гр.д. № 4904/2017г. на САС, ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА В. Ц. К., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], кв. К., [жилищен адрес] адв. И. М. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: