1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 13.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2784 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците В. Г. Н., М. П. Н. и П. Г. Н., тримата чрез процесуален представител адв. Й. Д. срещу решение № 1855 от 01.08.2017г. по гр. дело № 4797/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение от 26.05.2016г. по гр. дело № 4841/2015г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I Гражданско отделение, 13 състав в частта, с която са отхвърлени частично исковете по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Т. Н., както следва: предявеният от В. Г. Н. срещу Гаранционен фонд иск за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв.; предявеният от М. П. Н. срещу Гаранционен фонд иск за разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв.; предявеният от П. Г. Н. срещу Гаранционен фонд иск за разликата над 66 000 лв. до 100 000 лв. Решението е обжалвано също в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника Гаранционен фонд, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на присъдените на Гаранционен фонд разноски в размер 110 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 3 890 лв.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС /решение № 131/04.01.2016г. по т. д. № 2592/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/29.05.2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 26/11.04.2017г. по гр. д. № 60048/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о./ и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„При определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, в мотивите на решението си съдът следва ли да изложи съображенията си за определяне на размера, касаещи социално-икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на деликта, изводите, които си е направил относно отношенията на починалия и близките му, търсещи обезщетение, както и отражението на неговата смърт върху емоционалното им състояние и негативните промени в личния им и професионален живот или може чисто декларативно да заяви произволно избран от него размер, без да го мотивира?“
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като посочените от касаторите основания представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и присъдените обезщетения кореспондират със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. и множество решения на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на смъртта на Г. Т. Н., настъпила при пътно-транспортно произшествие, причинено на 24.07.2013г. в [населено място], област П. от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] , който в момента на пътната злополука не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За установяване на механизма на настъпилото ПТП и приносът на починалото лице съдебният състав е обсъдил заключенията на съдебната автотехническа и съдебномедицинската експертизи, анализирал е действията на участниците в процесното ПТП и е направил извод, че причина за създаване на опасна ситуация и за настъпване на ПТП е в действията на водача на микробус „Мерцедес“ К. Г., който навлязъл в кръстовището при наличие на пътен знак Б2 в опасна близост на приближаващия се отдясно мотоциклет, и принос от страна на починалия мотоциклетист, който се е движел със скорост 65 км/ч и с етилов алкохол в кръвта с концентрация 1,13 промила, отговаряща на лека форма на алкохолно опиване и повлияла върху времето му за реакция. Съдебният състав е приел, че допуснатите от наследодателя на ищците нарушения на правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП /управление на пътно превозно средство под въздействието на алкохол/, чл. 21, ал. 1 ЗДвП /движение в населено място със скорост по-висока от разрешените 50 км/ч/ и чл. 137е ЗДвП /неизползване на задължителната за водачите на мотоциклети защитна каска/ значително са допринесли за настъпване на инцидента, поради което е определил приноса му за настъпване на процесното ПТП в размер на 40%.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е обсъдила събраните гласни доказателства и е съобразила обстоятелството, че починалият е живял заедно с майка си В. Н., съпругата си М. Н. и сина си П. Н., били са нормално семейство, работили и честно си изкарвали прехраната, живеели в разбирателство и смъртта на Г. Н. имала изключително негативно отражение върху емоционалното и финансовото им състояние. Въззивният съд е отчел, че ищците продължават да скърбят за загубата на своя близък; ищецът П. Н. прекъснал следването си във висше учебно заведение, за да е в помощ на майка си и баба си; ищцата В. Н. приела смъртта на сина си изключително тежко, цялостното й състояние се е променило и понастоящем е на легло; съпругата М. Н. в продължение на една година след смъртта на съпруга си взимала антидепресанти, за да си осигури сън, и всеки ден ходила на гробищата.
За да определи обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер по 100 000 лв. поотделно за майката и съпругата и 110 000 лв. за сина, съдебният състав се е позовал на обществения критерий за справедливост и разрешението на т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968г. и е отчел продължителността и интензивността на търпените от тримата ищци емоционални болки и страдания от внезапната и трагична загуба на любимия син, съпруг и баща, с който са живели заедно в близост и разбирателство, както и социално-икономическите условия в страната към момента на реализиране на пътната злополука – 24.07.2013г.
След намаляване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на подлежащите на присъждане обезщетения с установения принос на починалия за настъпване на пътната злополука въззивният съд е заключил, че предявените от ищците срещу ГФ искове с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ следва да се уважат частично, както следва: предявеният иск от В. Н. – до размер на сумата 60 000 лв.; предявеният от М. Н. иск – до размер на сумата 60 000 лв.; предявеният от П. Н. иск – до размер на сумата 66 000 лв., като върху всяка сума се дължи законната лихва, считано от 12.03.2015г. до окончателното изплащане. Въз основа на изложените доводи предявените искове са отхвърлени като неоснователни в останалата им част до пълните предявени размери.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касаторите в изложението материалноправен въпрос е относим към критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което в този смисъл е релевантен. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от касаторите част е неоснователен, защото по отношение на релевантния материалноправен въпрос не са изпълнени допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите и други обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с начина на настъпване на процесното ПТП, възрастта на починалия, внезапната му загуба, близката връзка между него и неговите майка, съпруга и син /ищците/, причинените им страдания, тяхната продължителност, емоционалното им състояние и към момента на постановяване на решението, фактът, че ищецът П. Н. е прекъснал следването си във висше учебно заведение, за да помага на майка си и баба си.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени процесните вреди, е настъпило на 24.07.2013г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер по 100 000 лв. за майката и съпругата поотделно и 110 000 лв. за сина, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1855 от 01.08.2017г. по гр. дело № 4797/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която частично е потвърдено решение от 26.05.2016г. по гр. дело № 4841/2015г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I Гражданско отделение, 13 състав и В. Г. Н., М. П. Н. и П. Г. Н. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Г. Н. с ЕГН [ЕГН], М. П. Н. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.