5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София,13.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3646/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Г.Г. – особен представител на И. Д. К. против решение № 985/ 25.04.2019 г. по в.гр.д. № 4976/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 20.07.2018 год. по гр.д.№ 12731/2017 год. на Софийски градски съд,с което е отхвърлен предявения от Д. Г. К. иск с правно основание чл.106,ал.1,т.2 СК за прекратяване на допуснато пълно осиновяване на малолетните деца М. Д. К. и И. Д. К. и е постановено ново решение,с което е прекратено допуснатото пълно осиновяване на основание чл.106,ал.1,т.2,предл.2 СК с решение от 26.04.2017 год. по гр.д.№ 100/2017 год. на РС-Разград от осиновителката Д. Г. К. на осиновените М. Д. К. и И. Д. К., действащи чрез особените си представители и са възстановени предишните бащини и фамилни имена на осиновените.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси – 1.Следва ли да се приеме,че е налице дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновени, ако същото не е трайно и продължително, а временно и преодолимо чрез предприемането на адекватни мерки от страната, чието поведение в по-голяма степен е довело до това състояние; 2.Следва ли осиновителната връзка да бъде прекратена, ако осиновеният не е навършил пълнолетие и причината за разстройството на отношенията е неодобрението на поведението му от осиновителя. Позовава се на противоречие с решение № 81/5.04.2016 год. по гр.д.№ 5273/15 г.,ІV г.о. ,ВКС по втория въпрос.3.Може ли осиновяването да бъде прекратено ако дълбокото разстройство в отношенията между осиновител и осиновен се дължи на укоримо поведение на осиновителя. Сочи противоречие с решение № 296/20.05.2009 год.по гр.д.№ 472/2008 г.,І г.о.,ВКС. По поставените въпроси сочи бланкетно и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационна проверка.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация Д. Г. К., подаден чрез пълномощника й адв.Н.Т., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че принципно споделя съображенията на първоинстанционния съд, тъй като настъпилото отчуждение в отношенията между страните се дължи на поведението на осиновителката предвид нереалистичните /неадекватни/ виждания за родителския ангажимент, липсата на проявени усилия включително със съдействието на професионална помощ за справяне със ситуацията, дистанциране от отговорност, сочещо на неадекватно майчинско отношение .Позовавайки се на разпоредбата на чл.106, ал.1, т.6 СК предвиждаща две самостоятелни основания за прекратяване на осиновяването ,съдът е приел, че в настоящия случай е налице именно втората хипотеза – други обстоятелства, дълбоко разстройващи осиновителната връзка .Налице е трайно и продължително отчуждение между страните и осиновителната връзка представлява формална обвързаност, която не е в интерес на страните. Независимо какво е подтиквало ищцата към осиновяване, както и че в голяма степен неадекватните й /нереалистични/ виждания за родителството са определящ фактор за ситуацията, в техните отношения се установява трайно отчуждение, дезинтересираност и липса на емоционална връзка. Децата са настанени в приемно семейство, където са социализирани, техните потребности от грижи, внимание и адекватно родителско отношение са напълно задоволени. Категорични са изводите на СПЕ относно липсата на емоционална близост и привързаност от двете страни, невъзможността ищцата да предприеме адекватни самостоятелни действия за възстановяване на доверителни отношения без нужната професионална помощ, към каквато не се е обърнала поради изграденото вече трайно субективно отношение за прекратяване на осиновяването като единствен изход от ситуацията, но също и поради поредица други обективни дадености като постоянна работа в друга държава. За ищцата липсва достатъчен родителски капацитет сама да създаде семейни отношения с децата, но също воля и желание за развиване на такава емоционална връзка, която предполага изключително търпение и постоянство във времето, при това с професионална помощ. За малолетните ответници предвид сравнително ниската възраст, поставените пред тях нереалистични, отблъскващи ги изисквания, и вече създадената опонираща на потребностите семейна среда, също липсва възможност да проявят и създадат емоционална близост и привързаност към осиновителката. Съдът е посочил, че за промяна в това положение е необходимо усилие и желание от двете страни, каквито трайно липсват в продължение на две години, поради което не би могло да се създадат отношения на близост, емоционална връзка и привързаност, наподобяващи отношенията на родител-дете по произход. Тези обстоятелства, сочещи трайно и дълбоко разстройство на отношенията на страните, са обосновали крайния извод на съда за наличие на основание по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 предл. второ от СК за прекратяване на формално съществуващата осиновителна връзка, която преди всичко не е в интерес на осиновените деца.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираните правни въпроси обуславят решаващата воля на съда, поради което представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК,но не обосновават наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, на която се позовава и самият касатор/решение по гр.д.№ 5273/17 г,ІVг.о.ВКС/, според която осиновителната връзка е дълбоко разстроена, когато по причина на неизпълнение на родителския или синовния дълг или по други причини страните са се дезинтересирали едни от други, продължително време не общуват или общуват формално, без разбирателство и без грижа или поне уважение към другия, или дори конфликтно. Когато осиновителната връзка е изпразнена от съдържание, липсва емоционална близост или е налице отчуждение или неприязън, тя продължава да съществува само формално и следва да бъде прекратена и юридически, стига това състояние да не е временно и да е преодолимо чрез предприемането на адекватни мерки от страната, чието поведение в по-голяма степен е довело до това състояние. Дълбокото разстройство на отношенията между осиновител и осиновен и съществуването на осиновителната връзка само формално обуславя прекратяването й, като в такъв случай е без значение коя от страните каква вина има за разстройството и каква е степента на вината на трети лица./решение по гр.д.№ 672/95 г. и гр.д.№ 798/03 г.,ІІг.о.,ВКС/
Не е налице и поддържаното бланкетно основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал самото касационно основание, т.е. какво е значението на поставения „материалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Съдът е изложил в мотивите си кои обстоятелства дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновен ,съобразявайки се със задължителната практика на ВКС и е извършил конкретна преценка за тях съобразно правомощията си.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 985/ 25.04.2019 г. по в.гр.д. № 4976/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: