– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
гр. София 13.05.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.02.2019 (тринадесети февруари две хиляди и деветнадесети) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 391 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10 810/13.12.2018 година, подадена от Е. Д. М., срещу определение № 412/15.11.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 3452/2018 година.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от М. срещу определение № 12 142/30.05.2018 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 5378/2018 година, частна касационна жалба с вх. № 87 021/22.06.2018 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му.
Е. Д.М. е бил уведомен за обжалваното определение на 07.12.2018 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 10 810/13.12.2018 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 12 142/30.05.2018 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 5378/2018 година е потвърдено разпореждане № 362 166/15.03.2018 година на Софийския районен съд, гражданска колегия, 49-ти състав, постановено по гр. д. № 4708/2015 година.
Горепосоченото въззивно определение е било обжалвано от Е. Д. М., с частна касационна жалба с вх. № 87 021/22.06.2018 година като е било образувано ч. гр. д. № 3452/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. По същото е била извършена проверка на допустимостта на подадената от Е. Д. М. частна касационна жалба. При този проверка съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е констатирал, че обжалваното определение на Софийски градски съд е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Освен това съдебният състав е констатирал, че производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Министерството на правосъдието, която е била уточнена с молба от 08.03.2016 година и в която били изложени твърдения за претърпени от М. увреждания. Първото от тях се отнасяло до периода от 09.01.2015 година до 12.01.2015 година, през който М. се намирал в ареста. Увреждането било причинено при подхлъзване на заледена площадка, която не била почистена по вина на ответника. Вследствие на него М. претърпял болки и страдания и му било отказано да бъде прегледан от лекар. За това увреждане М. претендирал да му се заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева. Второто увреждане се изразявало в невъзможност на 10.01.2015 година М. да се изкъпе в нормални условия предвид състоянието, в което се намирала банята в ареста на Специализираната прокуратура, където се намирал. Претенцията била също за 5000.00 лева. Третият деликт, от който М. твърдял, че е увреден, бил извършен на 17.02.2015 година когато поради липса на осветление и стъкла на прозорците в банята на ареста той се разболял от простудно заболяване. За репариране на претърпените вреди претендирал сумата от 5000.00 лева. С разпореждане от 22.12.2016 година по гр. д. № 4708/2015 година Софийският районен съд бил указал на Е. Д. М. и му бил предоставил възможност да уточни вредите, настъпили вследствие на падането и периода, в който са търпени, както и да уточни в какво се изразявали второто и третото увреждане, вредите, които са настъпили от тях, и периода, в който са били търпени. Поради неизпълнение на дадените указания с разпореждане от 19.04.2017 година исковата молба била върната. С определение № 20 453/04.08.2017 година на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав, постановено по ч гр. д. № 7583/2017 година, било отменено разпореждането за връщане на исковата молба и делото било върнато на първоинстанционния съд за даване на указания на Е. Д. М. за конкретизация на вредите, претърпени от първия деликт, а също така и за уточняване на надлежния ответник-Министерство на правосъдието или Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Указания в този смисъл били дадени с разпореждане от 09.11.2017 година на Софийския районен съд, но поради тяхното неизпълнение с разпореждане № 362166/15.03.2018 година исковата молба била върната. С определение № 412/15.11.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 3452/2018 година същото е потвърдено.
Въз основа на горното съставът на ВКС, III г. о. е приел, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, като постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежали на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5000.00 лева. В случая цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД била 5000.00 лева., определена съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което касационният контрол не бил допустим.
Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени подлежат на разглеждане в двуинстанционното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. В случая, ако по предявените от Е. Д. М. искове бъде постановено въззивно решение то не би подлежало на касационно обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото цената на всеки един от трите иска е 5000.00 лева. В случая от значение за допустимостта на касационното обжалване е в зависимост от цената на всеки един отделен иск, а не от сбора на цената на трите обективно съединени иска. Посочената необжалваемост на евентуалното въззивно решение влече след себе си и необжалваемост на постановените в производството по този иск въззивни определения, каквото е и определение № 12 142/30.05.2018 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 5378/2018 година.
Предвид горното определение № 12 142/30.05.2018 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 5378/2018 година не е подлежало на касационно обжалване и затова подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 87 021/22.06.2018 година правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. От това следва, че подадената от Е. Д. М. срещу определение № 412/15.11.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 3452/2018 година, частна жалба с вх. № 10 810/13.12.2018 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 412/15.11.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 3452/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.