3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 14.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4187 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с §74 ЗИДГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от Основно училище „Св.П. Х.” [населено място], [община],област Р. срещу решение № 53 от 3.07.17г.по в.гр.дело № 125/17г.на Разградския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 228 от 29.12.16г.,допълнено с решение № 50 от 4.04.17г.по гр.дело № 417/16г.на Районен съд – Кубрат,с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от Т. К. П..
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли съдът да основе решението си на факти,които опорочават потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба и не са включени в доклада на първоинстанционния съд; 2.Може ли съдът да разгледа и уважи иск на непредявено основание и служебно да установи нова фактическа обстановка, различна от твърдяната и приетата от страните и съда в първоинстанционното производство; 3.Следва ли съдът да обсъди в решението си всички представени от страните по делото доказателства.
Ответницата по касационната жалба Т. П. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЛС -203 от 31.08.16г.на директора на ответното училище,с която е прекратено трудовото правоотношение с Т. П. от длъжността „учител в прогимназиален етап”,на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че сключеният между страните трудов договор № ЛС – 200/1.09.15г. за определен срок – до 31.08.16г.вкл.,е в противоречие с императивните изисквания на чл.68 ал.3 и ал.4 КТ, с които са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори,поради което се е трансформирал в такъв за неопределено време.Направен е извод,че не е налице приложеното основание за уволнение, защото отношенията между страните по силата на чл.68 ал.5 са били с безсрочен характер.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Първите два въпроса се преповтарят и се свеждат до въпроса може ли съдът да разгледа предявения иск на основание,което не е посочено от ищеца.Този въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика,която безпротиворечиво приема,че съдът не може да основе решението си на факти и обстоятелства,от които произтича претендираното право,ако те не са посочени от ищеца в исковата молба.В разглеждания случай ищцата изрично е посочила в исковата молба,че са нарушени изискванията за сключване на срочен трудов договор и следва да се приложи правилото на чл.68 ал.5 КТ,по силата на който трудовият договор следва да се смята за сключен за неопределено време.
В тази връзка не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и за проверка на евентуалната му недопустимост,тъй като въззивният съд не е излязъл извън рамките на спора,очертан с исковата молба.
Не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и третият процесуалноправен въпрос.В обжалваното решение съдът е обсъдил всички релевантни доказателства и е изложил собствени правни мотиви по спора.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 53 от 3.07.17г., постановено по в гр.дело № 125/17г.на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.