О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 17.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 732 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 54 от 21.01.2014г. по т. д. № 56 / 2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 от ГПК, подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение № 896 от 10.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 1049/2013г. на Окръжен съд – Русе.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 10 000 лева – цена на иска. Твърди, че сумата е претендирана в исковата молба на основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като дадена при начална липса на основание, от което се извежда гражданския характер на делото. Сочи, че първоинсанционният съд също е приел, че делото е гражданско, което се извежда от факта, че районният съд е определил едномесечен срок за отговор на исковата молба. Твърди се, че липсват мотиви, защо ВКС е приел, че делото е търговско. Допълнително се излагат съображения, че дори да се приеме, че делото има търговски характер, недопустимо е преди да е приключило съдебното дирене пред първоинстанционния съд, да се прави преценка по чл.280, ал.2 ГПК за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, а от там и за касационното обжалване на постановените от въззивния съд определения, тъй като до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд ищецът има право да увеличи размера на предявения иск, на основание чл.214 ГПК. Поддържа се, че едва след приключване на съдебното дирене може да се направи преценка за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като в противен случай се дава възможност за манипулиране на гражданския процес в случаите, когато след връщане на частната жалба ищецът увеличи размера на предявения иск над 5000 лева при гражданските дела, съответно над 10 000 лева- при търговските дела. С оглед горното, се иска отмяна на обжалваното определение, като незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба, Г. В. Х., моли да се потвърди обжалваното определение, като му се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Позовава се на практиката на ВКС, че понятието „търговско дело” за нуждите на чл.280, ал.2 ГПК, е по-широко от „търговска сделка” и макар да включва всички хипотези на „търговски спорове” по чл.365, ал.1 ГПК, не се изчерпва със същите. Търговският характер на делото в случая се аргументира с предмета му – вземане за недължимо платени суми по договор за банков кредит, който е абсолютна търговска сделка.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора частна жалба срещу определението на Окръжен съд – Русе, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното въззивно определение, на основание чл. чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД с цена от 5 339,71 лева.
Определението е правилно.
Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че актът на първия тричленен състав на ВКС е немотивиран. В атакуваното определение ВКС изрично е посочил, че доколкото искът е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД и с цена от 5 339,71 лева, въззивното определение не подлежи на касационен контрол на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК, с което е приел, че изискуемата за допустимостта на касационното обжалване цена на иска е над 10 000 лева т.е. че делото е търговско.
С оглед обстоятелствата, наведени в исковата молба, извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл.274, ал.4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на нормите към датата на подаване на частната касационна жалба, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. Търговско дело е понятие по-широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. В него, по арг. на чл.365, ал.1 т.1 ГПК, се включват и споровете относно права, които не само произтичат, но и се отнасят до търговски сделки. В тази хипотеза попада и настоящият случай, при който се иска връщане на недължимо платени суми по абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба.
Не могат да бъдат споделени доводите на частния касатор, че разглеждането на делото от районния съд по реда на общия исков процес, го характеризира като гражданско по см. на чл.280, ал.2 ГПК. Предмета на делото, а не процесуалния ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ е критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че законодателят определя, че исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове, не определя делото като гражданско по см. на чл.280, ал.2 ГПК.
Неоснователно е и твърдението на частния касатор, че е недопустимо преди да е приключило съдебното дирене пред първата инстанция да се прави преценката по чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 ГПК, с оглед на това, че до този момент ищецът има право да увеличи размера на предявения от него иск. Страните не могат да се позовават и да черпят права от правни възможности, които не са осъществени към момента на произнасяне от касационния съд по обжалваемостта на въззивното определение / разпореждане, каквото е неупражненото право на увеличение на размера на иска. Обжалваемостта на акта е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството по жалбата / частната жалба, поради което съдът извършва служебна проверка за наличието й към момента на произнасянето си. Ето защо, законоустановеният критерий по чл.280, ал.2 ГПК вр. чл.274, ал.4 ГПК за ограничаване на допустимостта на касационния контрол на съдебни актове, различни от решенията, е цената на иска към момента на произнасяне на ВКС по частната касационна жалба, а не към момента на даване ход на устните състезания пред първата инстанция.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от субективно съединените искове под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното определение, на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
С оглед изхода на спора, на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева- реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 54 от 21.01.2014г. по т. д. № 56 / 2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. В. Х., ЕГН [ЕГН], направени по делото разноски в размер на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.