О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№221
гр. София, 18.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4790 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № V-1807/13.10.2017г. постановено по ч.гр.д. № 1525/2017г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.06.07.2017г. по гр.д. № 443/2015г. на Несебърския районен съд, в частта, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК.
Жалбоподателката М. А. С. от [населено място], общ. Н., намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист в полза на ответницата Р. Б. А., тъй като въззивният съд с решението си по делото е обезсилил решението на първата инстанция в определени части, включително и в частта за разноските, а с последващото решение на първата инстанция разноски в полза на това лице не са присъдени и тя не ги дължи. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по два правни въпроса.
Ответницата по частната жалба Р. Б. А., не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не полежи на обжалване, поради следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане на Несебърския районен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на Р. Б. А. срещу М. А. С. за сумата от 700лв., представляваща направените по делото разноски, от които 600лв. възнаграждение за един адвокат и 100лв. депозит за експертиза, присъдени с решение № 187 от 15.12.2015г. по гр.д. № 443/2015г. на Несебърския районен съд. Съдът е приел е за неоснователни доводите на жалбоподателката, че не следва да се издава изпълнителен лист в полза на ответницата Р. А., тъй като видно от диспозитива решението и противно на твърденията й, с въззивното решение не е обезсилено първоинстанционното такова в частта, с която М. С. е осъдена да заплати на Р. Б. А. сумата 700лв. направени разноски; решението на първоинстанционния съд е обезсилено и върнато за ново разглеждане в други части и срещу друго лице. В частта за присъдените в полза на Р. Б. А. разноски решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат две групи определения на въззивните съдилища: определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие / т. 2/.
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не попада в посочените категории подлежащи на обжалване съдебни актове – то не е преграждащо по своя характер, нито с него се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на други производства. Издаването на изпълнителен лист е последица от приключването на материалноправен спор с влязло в сила осъдително решение, като производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. С него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличието на предпоставките за принудително изпълнение. Законът предвижда, че разпореждането по чл.406 ГПК за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване съгласно чл.407, ал.1 ГПК. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, се изчерпва инстанционния контрол върху разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист. Касационен контрол е предвиден в чл. 407, ал.3 ГПК само за исканията за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл. 404,т.2 и 3 ГПК, а именно за актове на чуждестранни съдилища. Следователно, по аргумент на противното, въззивният акт е окончателен. В същия смисъл, за двуинстанционност на производството, е и тълкуването, дадено в т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, което разрешение се запазва предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист в отменения и в сега действащия ГПК.
Предвид изложеното подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 14963 от 24.10.2017г., подадена от М. А. С. от [населено място], общ. Н. срещу определение № V-1807/13.10.2017г. постановено по ч.гр.д. № 1525/2017г. на Бургаския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: