5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр.София, 18.02. 2016 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 6061 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. С. и Р. Б. С. и двамата от [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат Е. М. срещу въззивно решение № ІV-91 от 23.07.2014 г. по гр.д.№ 478/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 257 от 28.11.2015 г. по гр. д. № 652/2013 г. на Районен съд, [населено място], е обявявен за недействителен по отношение на ищеца [фирма], [населено място], договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в Н.А. № 54 от 7.03.2012 г. на нотариус Х. Р. с район на действие ПРС, с който З. Г. С. е продал на майка си Р. Б. С. следните ведвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. П., а именно: ? ид.част от нива, цялата с площ от 5.147 дка в м. „Чернозема”, съставляваща поземлен имот пл.№ 018063 по плана за земеразделяне; ? ид.част от нива, цялата с площ от 7.001 дка в м. „Б.”, съставляваща поземлен имот пл.№ 021152 по плана за земеразделяне; ? ид.част от лозе, цялото с площ от 6.343 дка в м. „Новото място” , съставляващо поземлен имот пл.№ 024144; е обявен за недействителен по отношение на ищеца [фирма], [населено място], договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в Н. А. № 55 от 27.03.2012 г. на нотариус Х. Р. с район на действие ПРС, с който З. Г. С. е продал на майка си Р. Б. С. следния недвижим имот, а именно: земеделска земя с начин на трайно ползване овощна градина с площ от 9.035 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. П., м. „С.” съставлаваща поземлен имот пл. № 011019 по плана за земеразделяне, на основание чл.135 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е недопустимо, поради процесуалния пропуск да се конституира задължителен необходим другар на ответницата по иска и настоящ жалбоподател- нейният съпруг. Според жалбоподателите налице е било основанието по чл.229, т.4 ГПК за спиране на въззивното производство, но съдът постановил решението си без да спре производството, което също прави недопустим обжалвания съдебен акт. По въпроса за тежестта на доказване предпоставките за приложение на законовата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че въпросът – доказването на влошени отношение между страните по увреждащата сделка, може ли да бъде прието за пълно доказване и от там за успешно оборване на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ България Ер”, [населено място] в писмения отговор, подаден чрез адвокат Ю. Р. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основанията предвидени в закона.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен предявеният от [фирма] иск за обявяване за недействителни по отношение на ищеца, сключените между ответниците договори за покупко-продажба на недвижими имоти, Бургаският окръжен съд е приел, че ищецът е кредитор на С. на парично вземане в размер на 423 227.27 лева, по акт за начет, че извършените от длъжника в полза на майка му разпореждания с недвижимите имоти увреждат кредитора, както и че е налице знание за увреждането. Тъй като в случая сделките са извършени в полза на възходящ на длъжника, знанието се предполага до доказване на противното, затова и касаторите- ответници в първоинстанционното производство е следвало да проведат пълно обратно доказване на така установената законова презумпция. Приел е, че в случая установената от чл.135, ал.2 ЗЗД презумпция в случая не е била оборена.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси.
Първите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, включително за извършване на проверка за допустимостта на въззивното решение.
В задължителната съдебна практика се приема, че необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. Искът по чл.135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. У. сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/. Сделката е недействителна, т.е. счита се за нестанала само по отношение на кредитора- ищец. За допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД следва да бъдат конституирани страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, които се явяват задължителни другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК и тяхното участие в производството е условие за допустимостта на процеса. Предвид еднаквостта на материалноправното положение на страните по разпоредителната сделка, чиято относителна недействителност е предмет на иска по чл.135 ЗЗД, те имат качеството на задължителни другари и главна страна- ответник в производството. В случая съпругът на ответницата- приобретател по сделките не е страна по тях и за него постановеното съдебно решение няма обвързваща сила на пресъдено нещо, поради което постановеното без неговото участие решение не е недопустимо.
В. съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за спиране на производството по делото на основание чл.229, т.4 ГПК. Приел е, че не е налице връзка на преюдициалност между образуваното пред ВКС, ІV г.о. гр.д. № 2648/2015 г. по молба на З. Г. С. за отмяна на влязло в сила решение № 862 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 886/2010 г. на САС, с което С. е бил осъден да заплати на [фирма] сумите, установени по акта за начет и настоящото производство по иска с правно основание чл.135 ЗЗД.
В трайната съдебна практика, включително и в представената от жалбоподателите по реда на чл.290 ГПК се приема, че когато е било налице основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК по време на въззивното производство, но съдът е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС, съдебният му акт подлежи на обезсилване като недопустим.
За да е налице преюдициалност по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, трябва да има произнасяне относно правоотношение, което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо, каквото произнасяне не може да има в производството по чл.303 ГПК. В това производство в зависимост от резултата на проверката ВКС или отхвърля искането за отмяна като неоснователно, или го уважава, като отменя неправилното решение изцяло или в тази му част, до която се отнася основанието за отмяна. Когато отмени атакуваното решение ВКС никога не решава сам по същество делото. Изискването на закона „решението по което делото ще има значение за правилното решаване на спора” ще бъде налице, когато се касае до производство, което ще приключи с акт, който има сила на пресъдено нещо, с този акт правоотношението на страните ще придобие качеството „пресъдено нещо”, което би било обуславящо за настоящото производство. Конкретния случай не е такъв, поради което обжалваното въззивно решение не е недопустимо.
По въпроса, касаещ тежестта на доказване на предпоставките на законовата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД и по точно наличието на посочената в закона родствена връзка също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е приел, че прехвърлителят и преобретателката по сделките са майка и син. Това обстоятелство според съда е установено от доказателствата по делото, включително и представените нотариални актове, в които е отбелязано, че З. С. продава на майка си Р. С. недвижимите имоти. Мотивирано е, че на основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието на лицето, с което длъжникът е договарял се предполага и законовата презумпция не е оборена-продавачът и купувачът са майка и син.
Поставеният процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК. По отношение на този въпрос е формирана постоянна практика, съгласно която всяка страна е длъжна да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения и от които извлича изгодни за себе си правни последици. В случая въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС, след като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че родствената връзка между страните по сделката е установена.
По въпроса чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция/ в случая законовата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждането/ и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване е налице задължителната практика – решение № 423 от 29.11.12 г. по гр. дело № 1623/11 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 171 от 14.07.11 г. по гр. дело № 1201/10 г. на III г. о. на ВКС; решение № 64 от 23.03.10 г. по т. дело № 959/09 г. на II т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Според посочената задължителна съдебна практика относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД е установена от законодателя с оглед защита интересите на кредитора от съзнателните действия на длъжника, които го увреждат. От друга страна, с оглед защита интересите на лицето, което е сключило увреждаща възмездна сделка с длъжника, законът поставя изискването то също да е знаело за увреждането. Когато обаче договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД установява предположението, че знанието му се предполага до доказване на противното. Тази оборима законова презумпция обръща тежестта на доказване – в тежест на ответниците е да установят чрез пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката.
В съответствие с посочената практика въззивният съд е приел, че жалбоподателите не са провели пълно обратно доказване на липсата на знание на третото лице. Обосноваността на изводите му не са основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № ІV-91 от 23.07.2014 г. по гр.д.№ 478/2015 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: