О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 18.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 191 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. П. като Е. „В”, гр. С. срещу определение № 150 от 02.02.2010г. по ч. т. дело № 62/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на В. П. П. като Е. „В”, гр. С. срещу определение № 313/21.12.2009г. по ч. т. дело № 535/2009г. на Смолянски окръжен съд в обжалваната му част.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС. Излага доводи, че съдебният състав не е обсъдил аргументите в частната касационна жалба, неправилно е приел, че производството е двуинстанционно, не се е съобразил с измененията на чл. 390 ГПК и не е обосновал защо приложената към частната касационна жалба съдебна практика е изоставена. Частният жалбоподател моли определението на ВКС, ТК, Първо отделение да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде уважена.
Ответникът П. к. „У”, гр. С. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от В. П. П. като Е. „В”, гр. С. частна касационна жалба срещу определение № 313/21.12.2009г. по ч. т. дело № 535/2009г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която обезпечението е допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, т. е. при внасяне на гаранция в размер 2 500 лв., ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Изложил е съображения, че определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на чл. 390 ГПК, тъй като имат привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с тях не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено определение от 17.10.2009г. по гр. д. № 42/2009г. на Смолянски районен съд в обжалваната му част за определената парична гаранция в размер 2 500 лв., не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер 2 500 лв., като е проверил първоинстанционното определение и го е потвърдил в обжалваната му част.
Правилно съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е посочил, че възприетата от някои състави непосредствено след влизане в сила на ГПК практика за касационно обжалване на въззивното определение, постановено по повод на частна жалба срещу определение по обезпечение на иска на три инстанции, е изменена. Определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и в този смисъл са определение № 14/09.01.2009г. по ч. т. д. № 392/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 17/12.01.2009г. по ч. т. д. № 362/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 72/18.02.2009г. по ч. т. д. № 5/2009г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 415/25.06.2009г. по ч. т. д. № 318/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 418/25.06.2009г. по ч. т. д. № 279/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 426/29.06.2009г. по ч. т. д. № 330/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 371/19.06.2009г. по ч. т. д. № 284/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 304/14.10.2008г. по ч. т. д. № 306/2008г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 135/18.03.2009г. по ч. т. д. № 46/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 446/10.07.2009г. по ч. т. д. № 8/2009г., ВКС, II т. о., ТК и други.
Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 150 от 02.02.2010г. по ч. т. дело № 62/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: