О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№221
София, 02.11.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 4452 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3587/17.10.2016г. на К. И. Б., приподписана от адвокат Б. З. срещу определение №239 от 07.07.2016г. по гр. д. №286/2016г. на Апелативен съд – Велико Т.. С последното е потвърдено определение № 244 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 89/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което исковата молба на К. И. Б. против [фирма] е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неизпълнение на указания за внасяне на дължимата държавна такса.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Поддържа, че в определения от първоинстанционният съд срок е поискал освобождаване от държавна такса с молба от 28.04.2016 г., изпратена по пощата.
В изложението към частната касационната жалба се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се следният въпрос : „в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа за законност, надлежно ли е сезиран съдът с молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, изпратена с обикновено писмо по пощата, която по вина на съдебната администрация не е приложена към конкретното дело”.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. За да потвърди обжалваното определение въззивният съд е приел, че Ловешкият окръжен съд не е бил сезиран с молба по чл.83, ал.2 ГПК. Твърдението на жалбоподателя, че на 28.04.2016 г. е подал по пощата молба за освобождаване от държавна такса, не е подкрепено с никакви доказателства, а в кориците на делото такава молба липсва. Направен е краен извод, че са били налице законовите предпоставки за връщане на исковата молба, тъй като на 26.04.2016 г. ищецът е бил уведомен за констатираната нередовност и тя не е била отстранена в определения срок, в т.ч. и до датата на връщане на исковата молба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай посоченият въпрос е ирелевантен. Той не е включен в предмета на въвззивното дело, тъй като оплакванията за виновно поведение на съдебната администрация, в резултат на което липсвала по делото молбата за освобождаване от държавна такса, са направени за пръв в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Те не могат да бъдат разгледани по същество в настоящото производство. Те са нови фактически твърдения, които не са въведени във въззивното производство, за тях не са ангажирани доказателства и по този въпрос липсва произнасяне от въззивната инстанция. При това положение не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №239 от 07.07.2016г. по ч.в.гр. д. №286/2016г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: