О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 221
София, 02.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2959 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност чрез адв. Н. Т. срещу решение № 157/07.07.2017 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по т.д. № 317/2017 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението си излага въпроси с допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /1-ви въпрос/ и чл.280 ал.1 т.3 /за останалите/: „1.Лихва ли е вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД и следва ли реда на главното вземане по главницата? 2. Ипотеката обезпечава ли вземането, за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. 3. Вземанията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер, законна лихва върху главницата на обезпеченото с ипотека задължение, възникнали след датата за откриване производство по несъстоятелност, ползват ли се с привилегията на обезпечени вземания и следва ли да се включат в реда за предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ“.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Синдикът на [фирма] в несъстоятелност Д. В. Х. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
С решението на ВАС е отменено решение на Окръжен съд – Разград /О./, отхвърлящо като неоснователни предявените искове по чл.694 ТЗ и вместо него е постановено решение, с което е прието за установено по иска на [фирма] против касатора [фирма] /н/ и синдика Д. В. Х., че включените в списъка на приетите вземания, като необезпечени: законна лихва в размер на 157429.94 лв. върху главница за периода 04.04.2013 г. – 30.05.2016 г., дължима по договор за банков инвестиционен кредит № RC – 440/27.12.2010 г. и анекси към същия и законна лихва за забава върху главница от 245332.67 лв. за периода от 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане, дължима по договор № 60042/12.03.2010 г. за финансов лизинг на движимо имущество и анекси към същия, са обезпечени вземания и са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.
За да постанови решението си, ВАС е приел, че щом главниците са обезпечени с ипотеки като вземания с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, такива са и вземанията за лихви за забава върху същите главници. Според ВАС обезпечеността с учредените ипотеки се разпростира не само спрямо вземанията на главниците и договорните лихви по договорите за финансов лизинг и за банков инвестиционен кредит, но и върху мораторните лихви в размер на законната лихва. Разпоредбата на чл.174 ЗЗД не дава основание да се приеме, че тя ограничава действието на ипотеката само до възнаградителните лихви. Щом в договора за ипотека е вписано, че вземането е лихвоносно, ипотеката обезпечава и лихвите за две години, предшестващи годината на връчване на призовка за доброволно изпълнение, а така също текущата година, както и всички следващи до деня на продажбата на имота. Съгласно чл.136 ал.4 ЗЗД правото на предпочтително удовлетворяване или на привилегированост обхваща освен присъединените лихви, така и лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която ги предхожда. Водещ е редът за удовлетворяване на главното вземане, а акцесорното вземане за лихви, независимо от техния характер, следва този ред, така че вземанията за лихви за забава ще бъдат удовлетворени в случая като обезпечени вземания по чл.722 ал.1 т.1 ЗЗД, а не като необезпечени вземания.
Първият въпрос е във връзка със спора, но не е налице соченият допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираните решения на ВКС са по обективно неидентични казуси, коментират при определяне поредността на погасяване дали нормата на чл.76 ал.2 ЗЗД има предвид единствено договорна /възнаградителна лихва/ или визира и задължения за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер /р. № 211/26.01.2017 г./. Също поредността на погасяване на главницата и начислените върху нея законни лихви по чл.86 ал.1 ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява, а е извършено частично плащане и коя норма в случая се прилага – чл.76 ал.2 или ал.1 ЗЗД е разгледан и в р. № 111/27.10.2009 г. В настоящия случай не се коментира поредност на погасяване, регламентирана в чл.76 ал.1 или ал. 2 ЗЗД, а обезпеченост на задължения и конкретно обезпечеността с ипотека на главницата разпростира ли се и върху законната лихва, което не е обсъждано в тези решения.
Въпросите, за които се поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не съдържат изложени съображения за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а вторият формулиран въпрос изобщо не е обсъждан от ВАС в този му вид.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157/07.07.2017 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по т.д. № 317/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.