Определение №221 от 22.3.2017 по търг. дело №3219/3219 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 221

София, 22.03.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.03.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4472/16 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. И. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд по гр.д. №171/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Р. Р., поч. и заместен от наследниците Е. Р., М. М. и С. М., срещу касатора главен иск по чл.45 ЗЗД – за сумата от 21 347,90 лв., обезщетение за имуществени вреди, съизмерени със стойността на средногодишния добив от пшеница за процесните имоти за стопанската 2013-2014 г., ведно със законната лихва и евентуален иск по чл.59 ЗЗД – за сумата от 3048, 42 лв., обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за същата стопанска година.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение по евентуалния иск, който е разгледан без да е налице предпоставката за това – отхвърляне на главния иск.
Поставя като противоречиво разрешавани от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото въпросите от предмета на спора по главния иск: 1.Има ли възможност ответникът, който не е подал отговор на иска, да направи доказателствени искания след изтичане на срока за отговор?; 2.Легитимиран ли е един от съсобствениците да предявява искове за непозволено увреждане и вместо останалите съсобственици, респ. да му се присъди изцяло обезщетението за вреди; допустимо ли е да се предявяват чужди права от свое име пред съд при наличието на разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК?;3. Следва ли да се доказва непозволено увреждане за всеки един съсобственик и за всеки един от претендираните имоти или това може да стане общо – за всички ниви в конкретния случай?
По първия от номерираните въпроси практиката е уеднаквена с ТР №1/13 г. ОСГТК и с решения по чл.290 ГПК, напр. р. по гр.д. №1172/16 г. на трето г.о. на ВКС, в следния смисъл: С т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответника да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК. За това по въпроса, във връзка с който/там/ е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното: Когато в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е извършил указаните в чл. 133 ГПК процесуални действия – не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, или не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно. В цитираната норма на чл. 133 ГПК е посочено само едно изключение и то е: ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Формулировката на основанието, което дава възможност да се правят възражения след изтичане на срока за отговор – наличие на „особени непредвидени обстоятелства“, съвпада с формулировката на основанието по чл. 64, ал. 1 ГПК за възстановяване на пропуснат от закона срок.
На такива обстоятелства по настоящото дело ответникът не се е позовал, респ. не е установил. Изводите на въззивния съд за настъпилата процесуална преклузия по чл.133 ГПК, изразяваща концентрационното начало в процеса, са съответни на задължителната уеднаквена практика на ВКС и затова не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Останалите два номерирани въпроса, поставени в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, формулират материалноправно възражение и съответстващо му процесуално питане, което не е направено в съответните преклузивни срокове пред инстанциите по същество и не е разгледано от тях. Затова тези въпроси не обосновават общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение по главния иск.
Обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне за проверка на допустимостта му по евентуалния иск, който макар и с цена под 5 000 лв., е функционално обусловен от главния иск, с цена над 5 000 лв. /арг. и от чл.72, ал.2 ГПК/. За допустимостта на решението в обжалваната част касационният съд в производството по чл.288 ГПК следи служебно /ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/ и по заявеното в случая оплакване на страната.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решениена Видински окръжен съд по гр.д. №171/16 г. от 21.07.16 г. по главния иск с пр. осн. чл.45 ЗЗД и цена 21 347 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение на Видински окръжен съд в частта по евентуалния иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД и цена 3 048 лв.
Указва на касатора С. И. в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата от 60,92 лв. и в този срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване в о.з. или на докладчика за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: