О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 24.02.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
Боян цонев
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1072/2011г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 19.04.2011г. по гр.д.№ 691/2011г. на Окръжен съд Кърджали, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ.
Жалбоподателят – П. на РБ поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Решението е обжалвано и от К. О. Б. в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 14.12.2010 г. по гр.д. № 132/ 2010 г. на Районен съд – Момчиловци в частта, с която П. на РБ, е осъдена да заплати на К. О. обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 2500,00 лв. до 7000,00 лв. е отхвърлил предявеният срещу П. на РБ, иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 2500,00 лв. до 7000,00 лв. Прието е за установено по делото, че по сигнал и във връзка със създадени имуществени отношения между ищеца и брат му е започнало наказателно производство, първоначално с писмени обяснения и разпит на ищеца като свидетел на 20.10.2005 г., а впоследствие и предявяване на дознание на 27.10.2005 г., когато ищецът е разпитван от дознател в качеството му на уличено лице за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК, за това, че на 30/31.01.2005 г., самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго чуждо действително право, като случая не е маловажен, както и за престъпление по чл.296, ал.1 от НК за това, че на 30/31.01.2005 г. е осуетил изпълнението на съдебно решение. Установено е също така, че на 07.11.2005 г. е постановено заключително постановление на дознателя за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, като районна и окръжна прокуратура са възприели становището на дознателя и са се произнесли с постановления за прекратяване. Това постановление е било отменено то Върховна касационна прокуратура и на 17.09.2008г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем по наказателното производство и е разпитван в това му качество и на същата дата му е предявено разследването, а на 24.09.2008г. е постановено заключителното постановление на дознателя за предаване на съд. Обвинителния акт срещу ищеца е внесен е в съда на 31.10.2008 г., образувано е НОХД № 258/2008 г. по описа на РС-Момчиловци за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК и по чл.296,ал.1 от НК. С присъда от 26.05.2009 г. по същото наказателно дело ищецът е признат за невиновен и е оправдан по предявените му обвинения.
Съдът е приел, че съгласно чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ , държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата, ако лицето бъде оправдано, както в случая. Приел е, че вследствие на незаконното обвинение, безспорно ищецът търпи неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания, притеснения, чувство за неудобство за човек на 80 години от близки и познати. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е съобразил с продължителността на наказателното производство от 27.10.2005 г. до внасянето на обвинителния акт в съда на 31.10.2008 г., приключване с влязла в сила оправдателна присъда на 17.07.2009 г. и виновното поведение на прокуратурата. Взет е предвид факта, че ищецът не е бил задържан и не е била взета мярка за неотклонение, което би довело до по-големи негативни последици върху личността и психичното здраве на човека, от колкото самото наказателно производство продължило три години и десет месеца. Изхождайки от критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 2500 лева, като за разликата от 2500 лева до 7000 лева искът е отхвърлен.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за критериите за определяне справедливо обезщетяване, което съставлява основание за допускане на касацинно обжалване по чл..280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложение към касационната си жалба и К. О. , а именно че съдът се е произнесъл по въпроса за определяне обезщетението за претърпените от него неимущедтвени вреди по „справедливост”, в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби на соченото в тях основание.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 19.04.2011г. по гр.д.№ 691/2011г. на Окръжен съд Кърджали, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по жалби на П. на РБ и К. О. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: