О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 24. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2134 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. М. и Ж. А. М. срещу въззивно решение № 403 от 14.12.2012 г. по възз. гр.д. № 167 /2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което са уважени искове на Г. П. М. и С. П. С. срещу Н. В. М. и Ж. А. М. с правно основание чл.108 ЗС за по 1 /4 ид.ч. от недвижим имот – дворно място и построените в него сгради в [населено място], индивидуализирани в решението и е отменен констативен нотариален акт, издаден в полза на Н. В. М. и Ж. А. М. за собственост върху процесния имот за разликата над 1 /2 ид.ч.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която съдът не е приел за доказано тяхното възражение, че са придобили целия имот по давност, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство от техния покоен баща и че ответниците – техен чичо и неговата съпруга неоснователно са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за целия имот (над правата на чичото – за 1 /2 ид.ч.) през 2009 г. без да е налице основанието за ътова и оспорват правата им, като не ги допускат в имота.
Ответниците са направили възражение за придобивна давност на правата на ищците за периода от 1999 г. до 2009 г., че са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот през 2009 г, че владението им е предадено от майката на ответника Н. М. и баба на ищците, починала на 12.08.2001 г. и от бащата на ищците П. В., починал на 25.09.2002 г., че са владели целия имот чрез дъщерите си, т.к. ответникът работел в Гърция, а ищците не са, защото не живеели в имота – ищцата живеела постоянно в САЩ , а и ищецът бил постоянно в чужбина,..
Въззивният съд, както и първоинстанционният, въз основа на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства (включително показанията на доведените от ответниците свидетели), е приел за установено, че в полза на ответниците по иска не се е осъществило твърдяното от тях придобивно основание (опровергани са фактите, обуславящи посоченото в издадения в полза на ответниците през 2009 г. констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобивно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност) : доказано е, че наследодателите на страните – баба на ищците и майка на първия ответник, починала на 12.08.2001 г. и бащата на ищците и брат на първия ответник, починал на 25.09.2002 г., не са предали на ответниците владението на имота (не го твърдят и свидетелите на ответниците, нито са представени други доказателства за това), от смъртта им до снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2009 г. не е изтекъл изискуемият 10-годишен период от време, че ответниците (чичото на ищците и съпругата му) не са променили държането на частите на ищците във владение, не са осъществявали владение на целия имот, че ответникът е бил владелец на своята идеална част, съобразно дела си от наследството, и държател на идеалните части на ищците (на две места в мотивите), че през периода, през който ответникът твърди, че е придобил имота по давност, не е предприел действия, с които да отрече правата на ищците – останалите наследници, че това, че е живял в имота, не сочи, че е отблъснал владението на останалите съсобственици, че ответниците са предприели действия да отричат правата на ищците едва през 2009 г. (когато са се снабдили с нотариален акт за целия имот), когато са сменили бравата и са преустановили достъпа на ищеца до имота. Въззивният съд е изложил мотиви и за това, че намира за неоснователен довода на ответниците (жалбоподатели във въззивното производство, както и в касационното), че показанията на свидетеля Ф. не следва да се кредитират поради нейната заинтересованост от изхода на спора в полза на Г. М., т.к., преценени в съвкупност, както е направил първоинстанционният съд, с всички доказателства по делото, те съответстват на показанията на свидетеля Х. в посочени от съда части, така съдът е обосновал крайния извод, че ищците не са изгубили правата си върху по 1 /4 идеална част от имота, придобити по наследство, за които исковете им са основателни и като последица от това следва да се отмени и констативният нотариален акт за разликата над 1 /2 ид.ч. върху имота.
Изведеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос : дали съдът следва да обсъди свидетелски показания, като има предвид заинтересоваността на свидетеля в полза на страна по спора – по приложението на правилото на чл.172 ГПК, има значение за спора.
Но той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото решение № 1806 от 13.06.1977 г. по гр.д. № 963 /1977 г. на ВС, ІІ г.о., с което е прието, че когато се обсъждат показания на свидетели, визирани в разпоредбата на чл.136 ГПК от 1952 г. (отм.), за да се изключи възражение за тяхната заинтересованост по чл.136 ГПК (отм.), съдът е длъжен да ги прецени, като ги сравни с всички други данни и да изложи мотиви по преценката им. Както беше изложено, разрешението на въззивния съд не е в противоречие, а е в съответствие с посоченото решение. Въззивният съд е основал изводите си, че по делото са опровергани фактите, обуславящи посоченото в нотариалния акт придобивно основание на ответниците по иска – изтекла в тяхна полза от 1999 г. до съставянето на нотариалния акт през 2009 г. придобивна давност, на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, при което е преценявал показанията на свидетеля Ф. заедно с всички други данни по делото и е приел за доказани тези твърдени от нея факти, които се подкрепят и от други доказателства.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Ответниците в това производство претендират разноски и с представения договор за процесуално представителство са доказали, че са уговорили и заплатили 700 лева за възнаграждение за процесуално представителство, които следва да им се присъдят.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 403 от 14.12.2012 г. по възз. гр.д. № 167 /2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Осъжда Н. В. М. и Ж. А. М. да заплатят на Г. П. М. и С. П. С. сумата 700 (седемстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.