3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
С., 25,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2539/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ТД „ Д. р.” – [населено място] против решение №112 от 27.02.2013г. по т.д. 1572/12 на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че постановеното решение е „ неправилно и незаконосъобразно” и че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Като въпрос е изложил следното – „ Следва ли да бъде приложен чл.306, ал.2 ТЗ и допустимо ли е определянето на форсмажорно обстоятелство, изключващо отговорността на ответника по отношение на събитие – валежи и обилно снеготопене при липса на една от абсолютните положителни предпоставки за наличието на непреодолима сила, а именно – „ събитие което не е могло да бъде предвидено и когато вредоносния резултат е настъпил вследствие на непредприети адекватни действия от ответника”. Страната е изложила своите оплаквания за неправилност на приетото, че е налице форсмажорно обстоятелство. Развити са и кратки оплаквания за неправилно възприета фактическа обстановка от решаващия състав и също така накратко е изложено разбирането на касатора относно предпоставките за наличието на „ непреодолима сила”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да бъде изведен правен въпрос от така развитото изложение по чл.280, ал.1 ГПК, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че би бил хипотетичен и фактически, без да е свързан с решаващите изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито оплакванията за неправилност на акта в контекста на становището на страната по спора, както са изложени и квалифицирани и от самата нея. По принцип оплакванията за неправилност на акта са неотносими към производството по чл.288ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но не могат да обосноват основанията за допускането му.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Бургаски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация нито е поискал, нито е установил да е направил разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №112 от 27.02.2013г. по т.д. 1572/12 на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: