5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
[населено място] ,26,05,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1102 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, чрез изпълнителния директор на дружеството – Р. Г., против определение № 267/ 25.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 50/2016 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 01.12.2015 г. по т.д. № 205/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.64 ал.1 ГПК,за възстановяване срока за подаване на отговор на искова молба, по чл.367 ал.1 ГПК.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,с доводи за постановяването му в противоречие с чл.50 ал.4 ГПК, досежно извода на въззивния съд, за редовно връчване на съдебните книжа по реда на същата разпоредба, въпреки обстоятелството, че уведомлението по чл. 47 ал.1 ГПК е оставено в период, в който дружеството, предвид състоянието си на неплатежоспособност, не е имало нито един служител, а изпълнителният директор на същото е бил в отпуск по болест, за което са представени писмени доказателства. Според страната,обстоятелството че не е могло да бъде уведомена за образуваното производство,чрез единствено възможното лице – изпълнителния директор,поради отсъствието му по болест, предполага последващият период на ползван от същото лице вече платен отпуск , в рамките на който попада и периода,течащ за депозирането на отговор на исковата молба, също да бъде зачетен като период на „особени и непредвидени обстоятелства„ по смисъла на чл. 64 ал.1 ГПК, което предпоставя уважаване на молбата. Излага съображения,че липсва възможност изпълнителния директор да назначи лице единствено с функцията за получаване на съобщения и книжа, като се позовава и на добре известно на синдика на дружеството, предявил исковете по чл.135 ЗЗД срещу същото и [фирма], обстоятелство за липса на служители , които биха могли да получат съдебните книжа.
Ответната страна – синдикът на [фирма] / в несъстоятелност / – не е депозирал отговор на частната жалба.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да претендира възстановяване на срок за отговор на исковата молба ответникът [фирма] / в несъстоятелност / се е позовал на обстоятелствата, че : 1/е налице нередовно връчване на съдебните книжа по реда на чл.50 ал.4 ГПК ; 2/ че в периода,в който е извършено връчването / 16.12.2014 год. – 06.04.2015 год. / изпълнителният директор на дружеството,което няма други назначени по трудов или граждански договор служители, е бил в отпуск по болест / за което представя доказателства /; 3/ че след този период изпълнителният директор – за времето от 07.04.2015 год. до 20.05.2015 год. – е бил в платен отпуск / за което също представя доказателства /.Въззивният съд е приел, че спрямо датата на приети за връчени, при условията на чл.50 ал.4 ГПК, съдебни книжа времето за депозиране на отговор на исковата молба е 14 – 28 април 2015 год., като обстоятелството,че в този период изпълнителният директор е бил в платен отпуск не съставлява „особено и непредвидено обстоятелство„ по смисъла на чл.64 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът, възпроизвеждайки отново доводи за неправилност на въззивното определение,формулира следния единствен въпрос: Към „особени и непредвидени обстоятелства” отнасят ли се и тези, които са пряка и непосредствена последица от предходни „особени и непредвидени обстоятелства„?Смисълът на зададения въпрос,с оглед обстоятелствената част на касационната жалба, е да се даде отговор дали при прилагане / при това неправилно, според жалбоподателя прилагане / на фикция за получаване на съдебните книжа в период, към който е било налице особено непредвидено обстоятелство за страната /болест на изпълнителния директор,при липса на други служители на дружеството / – но като се държи сметка, че обстоятелството е преценимо с тази си квалификация по отношение пропуснатото процесуално действие / правото й да депозира отговор на исковата молба /, а не по отношение уведомяването й за спора и получаване на съдебните книжа – то това е достатъчно, при липса на друга причина, в рамките на релевантния за депозиране на отговор на исковата молба период, която да би могла да се квалифицира като „ особено непредвидено обстоятелство„, да се приеме,че е налице „особено непредвидено обстоятелство„,, доколкото решаващият извод на съда е,че ползването на платен отпуск / в рамките на срока за депозиране отговор на исковата молба/ не е такова обстоятелство.
Въпросът е правно неиздържан и нелогичен,тъй като търси отговор дали от наличието на особени и непредвидени обстоятелства към период, в който все още не тече срока за пропуснатото процесуално действие, може да се приеме квалификацията „особени и непредвидени„ за други обстоятелства, твърдени като съществуващи , вече в релевантния за изпълнение на процесуалното действие период, без самите те да се доказват като такива. По начало нередовността на връчването не може да бъде основание за претенция по реда на чл.64 ГПК, тъй като в тези хипотези срок не е започнал да тече . Ако страната твърди нередовно уведомяване и връчване на съдебните книжа по реда на чл.50 ал.4 ГПК, същата е в правото да противопостави този си довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,с което се явява накърнена защитата й по делото,при последващ инстанционен контрол върху съдебния акт. А както се посочи по-горе, към момента на твърдяно от страната „ особено непредвидено обстоятелство „ – болест на изпълнителният директор – все още не тече срок за изпълнение на процесуалното действие,чието възстановяване се претендира.Видно е,че жалбоподателят именно с твърдение за нередовното си уведомяване, по време на обстоятелство, което би могло да се квалифицира като „ особено и непредвидено „ , се опитва да обоснове наличието на такова и за последващ период, което противоречи на логиката на разпоредбата. Същата се прилага по отношение на действително започнал да тече срок. Ако последното се отрича, изначално няма правен интерес от молба за възстановяване на срок.
С оглед гореизложеното,въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, основан на приложението на чл.64 ГПК ,съобразно присъщия на разпоредбата смисъл.Дори да се приеме за удовлетворен този критерий, не се явява обоснован допълнителният такъв, съгласно задължителните указания на т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Цитираните определения на състави на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика,като постановени по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, поради което хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е изключена дори само на това основание. Тя не се и сочи от жалбоподателя.Нормата на чл.64 ал.1 ГПК е била предмет на тълкуване по отношение квалификацията „особено непредвидено обстоятелство„,но не е провокирала противоречива практика по отношение това към кой период се преценява наличието на такова обстоятелство и характеристиката му, като „особено и непредвидено„– периода, в който тече срока за изпълнение на пропуснатото процесуално действие.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 267 / 25.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 50 / 2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :