O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София 27.05.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3032 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 1745/ 10.03.2014 год. на ОБЩИНА П., представлявана от К. Р. Я. и заявена чрез адв. Д. М. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 109 от 17.02.2014 година постановено по В.гр.д Nо 960/2013 година на ОС-Перник, в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция и искът за собственост на сграда с предназначение трафопост е отхвърлен.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по чл. 124 ал.1 ГПК за признаване по отношение на [фирма] правото на общинска собственост по см. на парг. 7 ал.1 т.7 от ПЗР на ЗМСМА на ПИ с идентификатор 55871.514.6773, по КК и КР на [населено място]. Със същото решение искът за признаване правото на общинска собственост, на основание парг. 7 ал.1 т.7 от ПЗР на ЗМСМА на обект сграда с предназначение трафопост „ Т.” [населено място], съставляващ съвкупност от едноетажна сграда с площ 74 кв.м. и енергийно съоръжение с идентификатор 55871.514.6773.7 , изграден в ПИ с идентификатор 55871.514.6773 по КК и КР на [населено място], е бил отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК с довод , че по въпроса при наличие на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на парг. 7 ал.1 т.7и ал.2 ПЗР на ЗМСМА, изграденият в ПИ на общината енергиен обект / сграда-трафопост /преминал ли е в собственост на общината към 17.09.1991 год. и следва ли да се приеме за общинска собственост енергиен обект/ трафопост/ обслужващ обекти само на територията на общината, съставлява ли част от общинската инфраструктура по см. на ЗМСМА или е част от националната енерго-разпределителна мрежа , решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 1337 от 06.01.2009 год. по гр.д. Nо 4282/2007 год. на ВКС-IV г.о., постановено по реда на чл. 218а ГПК / отм./ , и задължителната съдебна практика по Решение Nо 921 от 30.12.2009 год. по гр.д. Nо 2704/2008 год. на ВКС-I г.о., както и произнасянето на ВКС се обосновава от необходимостта за ясното и точно прилагане на закона .
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК, и по въпросите: допустимо ли е съдът при липса на каквато и да била първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното търговско дружество към релевантния момент- 17.09.1991 година да приеме , че този обект е предоставен за стопанисване и управление и по презумпция е част от баланса на предприятието по силата на действащия ЗЕ /отм./ ; след преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие към търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете / и по конкретно спорния трафопост / в патримониума на търговското дружество, ако не са били записано по баланса на държавното предприятие към датата на влизане в сила на ЗМСМА, респ. ако липсват каквито и да са документи, от които да се установи такова вписване , с довод , че изводите на въззивния съд по тези въпроси противоречат на Решение Nо 64 от 10.02.2010 год. по гр.д. Nо 2612/2008 год. на ВКС-III г.о. , Решение Nо 987 от 06.01.2010 год. по гр.д. Nо 3373/2008 год. на ВКС-I г.о., както и Решение Nо 258 от 08.06.2011 год. по гр..д. Nо 1679/2009 год. и Решение Nо 1079/ 01.12.2005 год. по гр.д. Nо 511/2003 год. на ВКС IVг.о.
Искане за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че процесуално-правните въпроси за доказателствената стойност на счетоводните записвания и за задължението на страната , която се позовава на тази доказателствена сила да установи редовността на воденето им , при условията на пълно и пряко доказване и за задължението на съда да укаже на страната , която се позовава на счетоводните записвания, че е нейна доказателствената тежест за установяване редовността на тези записвания, са произнесени от въззивния съд в противоречие с възприетата теза по Решение Nо 155/13.03.2006 год. по гр.д. Nо 917/2006 год. на ВКС-ТК .
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е направено поради необходимостта да се даде отговор на въпроса допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по §.7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА , след като законодателят по силата на императивната норма на чл. 14 ал.1 ЗНА не и е придал такова действие.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Ч. Р.Б. АД, с който се поддържат доводи за недопускане на касационното обжалване , както и за неоснователност на касационната жалба в случай , че бъде допуснато касационно обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на цена на иска по гражданското дело над 5000 лв. при цена на заявеното за защита вещно право с данъчна оценка 17512.60 лв.
Настоящият състав намира , че е касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
И. въпрос : при наличие на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на парг. 7 ал.1 т.7и ал.2 ПЗР на ЗМСМА, изграденият в ПИ на общината енергиен обект / сграда-трафопост /преминал ли е в собственост на общината към 17.09.1991 год. и следва ли да се приеме за общинска собственост енергиен обект/ трафопост/ обслужващ обекти само на територията на общината, съставлява ли част от общинската инфраструктура по см. на ЗМСМА или е част от националната енерго-разпределителна мрежа , по своето естество обхваща изцяло предмета на спора по делото и съставлява самото спорно право. Така формулираният въпрос предполага предварително и безспорно установяване на обстоятелства и факти , които законодателя е посочил като фактически състав на правната норма на цитирания законов текст, а това предполага проведен съдебен процес за установяване наличието на твърдяните правно-релевантни факти. Отговорът на поставения въпрос по същество не предполага тълкуване приложението на конкретна правна норма , а по същество разрешаване на правния спор за собствеността на процесния трафопост. Обстоятелството , че обжалваното въззивно решение е произнесено в противоречие с Решение Nо 1337 от 06.01.2009 год. по гр.д. Nо 4282/2007 год. на ВКС-IV г.о., постановено по реда на чл. 218а ГПК / отм./ и Решение Nо 921 от 30.12.2009 год. по гр.д. Nо 2704/2008 год. на ВКС-I г.о., т.е. решенията не дават един и същ отговор на спора за собствеността на енергийното съоръжение не може да се квалифицира като противоречиво разрешаване на спорен правен проблем по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, или като въпрос изискващ обобщаване за еднаквото и точно прилагане на закона , тъй като е очевиден извода , че по всяко едно от делата въведените за спора правно-релевантни факти са различни , доказването на същите е различно по всяко дело, поради което и постановения правен резултат обективно не може да бъде един и същ.
Въпросите: допустимо ли е съдът при липса на каквато и да била първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното търговско дружество към релевантния момент- 17.09.1991 година да приеме , че този обект е предоставен за стопанисване и управление и по презумпция е част от баланса на предприятието по силата на действащия ЗЕ /отм./; след преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие към търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете / и по конкретно спорния трафопост / в патримониума на търговското дружество, ако не са били записано по баланса на държавното предприятие към датата на влизане в сила на ЗМСМА, респ. ако липсват каквито и да са документи, от които да се установи такова вписване , също не могат да бъде възприети като основание по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за селекция и допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд многократно ,със решения по чл.290 ГПК, се е произнасял за начина на доказване на правно-релевантните факти касаещи трансформацията на правото на стопанисване и управление в право на собственост в процеса на преобразуване на държавните предприятия в търговски дружества. Обстоятелството, че в конкретната хипотеза се касае до трансформация на правото на собственост на трафопост като „енергиен обект“ по см. на отменения ЗЕ и действащия ЗЕЕ налага и необходимостта тълкуването на доказателствата за това кой правен субект е осъществявал правото на стопанисване и управление в насока на специфичния / в смисъла на държавен монопол/ характер на дейността по пренос на електроенергия и енерго-разпределение е рамката на националната енергосистема към 1991 година , както и предполага и по –широка рамка на използваните доказателствени средства от съда без подобен подход да се цени като противоречива практика.
Не може да се допусне исканото касационно обжалване и по процесуално-правните въпроси за доказателствената стойност на счетоводните записвания и за задължението на страната , която се позовава на тази доказателствена сила да установи редовността на воденето им , при условията на пълно и пряко доказване и за задължението на съда да укаже на страната , която се позовава на счетоводните записвания, че е нейна доказателствената тежест за установяване редовността на тези записвания, тъй като същите нямат в конкретната хипотеза качеството на обуславящи изхода на правния спор по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не може да се допусне и по въпроса за допустимостта ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по §.7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА , след като законодателят по силата на императивната норма на чл. 14 ал.1 ЗНА не и е придал такова действие, тъй като този въпрос не е стоял в предметната рамка на спора пред въззивния съд и в обжалваното въззивно решения няма произнасяне по въпроса.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1745/ 10.03.2014 год. на О. П., представлявана от К. Р. Я. и заявена чрез адв. Д. М.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 109 от 17.02.2014 година постановено по В.гр.д Nо 960 /2013 година на ОС-Перник, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :