О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1548 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Ф. А. Д., С. Р. Д., В. Р. Д. – тримата с адрес в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. Ю., против определение № 44 от 25 януари 2016 г., постановено по частно гр.д. № 24/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик, с което е потвърдено определение № 508 от 17 декември 2015 г. по гр.д. № 964/2015 г. по описа на районния съд в гр. Пещера за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения от Д. срещу [община] иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, и е постановено връщането на исковата молба.
В частната жалба се поддържат всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че за неистинността на документа, предмет на предявения установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, жалбоподателите са узнали след извършена прокурорска проверка, поради което не са могли да предполагат неистинността на документа към деня на представянето му по гр.д. № 1043/2013 г. и да упражнят правото си да го оспорят. Неправилно, според жалбоподателите, въззивният съд е приел, че правото им на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК е преклудирано още и защото документът е бил представен като част от преписка без представен опис и за първи път документът е цитиран в съдебното решение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, за които се поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема за недопустим предявеният от ищците Д. иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че документът, обективиран в молба с вх. № 94-А.-183/20.02.2003 г. на Г. Г. Д., е неистински. Въззивният съд е съобразил, че в процесния случай ищците обосновават правния си интерес от воденето на иска с целта да се проведе производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1043 по описа за 2013 г. на районния съд в гр. Пещера. Счетено е, че с оглед разрешенията, дадени с т. 3 на ТР № 5/2012 г., ОСГТК, ВКС, е недопустим иск за установяване неистинността на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. За неоснователни са приети доводите на ищците, че към датата на представянето на молбата по цитираното дело те не са могли да знаят, че документът е неистински и съответно да искат неговото оспорване.
К. съд приема, че частните жалбоподатели не са обосновали допускането на касационното обжалване на въззивното определение.
На първо място се поставя въпросът при хипотеза, в която истинността на частен документ не е оспорена в заседанието, в което е представен, и с този документ е обосновано съдебното решение, преклудирана ли е възможността на страната за оспорване на документа, вкл. и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 1, изр. 1 ГПК, ако по прокурорска преписка, образувана след постановяване на съдебното решение по делото, в което е представен документът, е установена неговата неистинност. Заявеното питане има обуславящо значение за изхода на делото и съставлява процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но по него не е надлежно обосновано наличието на соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С питането си жалбоподателите не въвеждат нова хипотеза, различна от тази, по която Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС се е произнесло в ТР № 5/2012 г. Наличието на прокурорска преписка, която е установила неистинността на процесния документ, не е достатъчно, за да обоснове различен извод от вече възприетия с цитираното тълкувателно решение относно преклузията на иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. Преклузията, установена в чл. 193 ГПК, представлява процесуална санкция за страната, която е пропуснала да извърши съответното дължимо процесуално действие по оспорване на представен от насрещната страна в производството документ. Както е прието в цитираното тълкувателно решение на ВКС, преклузията има и извънпроцесуален ефект, който се отразява върху стабилитета на съдебното решение. Поради това тя не може да бъде преодоляна чрез други процесуални средства, като иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, тъй като това би довело до обезсмислянето й. Навеждането на оплаквания за наличието на уважителни причини, поради които страната е пропуснала възможността да оспори документ в срока по чл. 193 ГПК, може да се цени като довод в производството за възстановяване на срок. Такова искане обаче не е било предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение на въззивния съд. Поради изложеното, по поставения въпрос касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
На второ място се поставя въпросът в случай, когато съдебното решение е обосновано с документ, за който се твърди, че е приложен по делото като част от техническа преписка, но съдебният състав не се е произнесъл по приемането на всеки един от документите в преписката, а е определил: „..приема постъпилата преписка от [община]..“, преклудирана ли е възможността на страната за оспорване на документа, вкл. и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 1, изр. 1 ГПК. По този въпрос също не е налице поддържаното от жалбоподателите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С цитираното вече тълкувателно решение съдържанието на чл. 124, ал. 1, изр. 1 ГПК в съчетание с разпоредбата чл. 124, ал. 4 ГПК е изяснено, като не са налице промени в обществените условия или в законодателството, които по смисъла на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, да налагат осъвременително тълкуване на съответната законова уредба. Освен това, разпоредбата на чл. 193 ГПК ясно сочи, че срокът за оспорване на документ, започва да тече от момента на представянето му по делото. Изтичането на този срок не обвързано от закона с процесуалните действия на съда по приемането на доказателствата или тяхното кредитиране при формирането на вътрешното му убеждение. Поради това и този въпрос намира недвусмислен отговор в прочита на разглежданата разпоредба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 44 от 25 януари 2016 г., постановено по частно гр.д. № 24/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: